85% от нетния брой на новите работни места, създадени в ЕС между 2002 и 2010 г., са разкрити в малки и средни предприятия (МСП). Тази цифра е значително по-висока от дела на МСП в общия брой на заетите лица – 67%. През този период нетната заетост в стопанската дейност на ЕС се е увеличила значително – със средно 1,1 милиона нови работни места годишно. Това са основните резултати от изследването за съществения принос на МСП за създаването на работни места, представено от Европейската комисия днес, съобщиха от пресслужбата на комисията, цитирани от Агенция "Фокус".

Прирастът на заетостта в МСП възлиза на 1% годишно и е по-висок от този в големите предприятия, където този показател е 0,5%. Единственото изключение е секторът на търговията, в който заетостта в МСП нараства с 0,7% годишно, в сравнение с 2,2% за големите предприятия. Това се дължи на силния растеж на големите търговски предприятия, и по-специално на работещите в сферата на продажбите, поддръжката и ремонта на моторни превозни средства.

В рамките на МСП микропредприятията (с по-малко от 10 служители) имат най-голям дял в общия растеж на нетната заетост в стопанската дейност – 58%. На второ място се нареждат новите предприятия (създадени преди по-малко от 5 години), на които се дължи огромна част от новите работни места. Над една четвърт (27%) от новите работни места са разкрити в нови предприятия в сферата на бизнес услугите, а най-малък е техният дял в нови предприятия в областта на транспорта и далекосъобщенията (6%).

Според резултатите от изследването икономическата криза е оставила следа върху предприятия от всякакъв мащаб, като особено засегнати са микропредприятията. В резултат от икономическата криза от 2009-2010 г. броят на работните места в МСП е намалявал средно с 2,4% годишно, в сравнение с 0,95% годишно в големите предприятия. През 2010 г. тенденциите в заетостта все още бяха отрицателни, но при провеждането на изследването очакванията за 2011 г. вече се подобряваха. Делът на предприятията, очакващи да съкратят служители през 2011 г., беше по-малък от дела на предприятията, които действително бяха съкратили служители през 2010 г.

Освен отражението върху заетостта най-важната отрицателна последица от кризата за предприятията е общото свиване на търсенето на техните продукти и услуги (посочено от 62% от дружествата), следвано от удължаването на сроковете за плащане от страна на клиентите (отбелязано от 48% от дружествата) и на последно място, недостигът на оборотен капитал, от който са били засегнати 31% от отговорилите.

Иновационните предприятия, както и тези от държави, в които иновациите са по-развити, по-често докладват за растеж на заетостта, чийто коефициент е и по-висок. В изследването се подчертава, че иновационните МСП или дружествата, които развиват дейност в по-иновационни икономики, са били засегнати в по-малка степен от икономическата криза. Така например, докато 70% от предприятията в държави, считани за слаби иноватори, отчитат свиване на търсенето, в държави, които са лидери в сферата на иновациите, този процент е 45%.

При изследването се прави разграничаване между два основни аспекта на качеството на работните места: качество на заетостта и качество на работата. Като цяло е вярно, че работните места в малките предприятия се характеризират с по-ниска степен на производителност, по-ниско ниво на заплащане и по-слабо участие в синдикални организации, отколкото в големите предприятия. При все това микропредприятията посочват, че разполагат с предимство спрямо своите конкуренти по отношение на неформалните аспекти на човешките ресурси: работен климат, съвместяване на работата със семейния живот и гъвкаво работно време.