За повечето от големите пътни и инфраструктурни проекти в България е реалистично да се очаква, че могат да бъдат готови към 2030 г. Такъв извод може да се направи от проведеното работно съвещание от министъра на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов с ръководството и експертите на Агенция „Пътна инфраструктура“. Това включва доизграждането на автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, строителството на магистралите „Русе-Велико Търново“, „Черно море“, пътят „Видин-Ботевград“, изграждането на тунелите под Шипка и Петрохан, новите мостове над Дунав и др.
За някои проблемите са в забавянето на самите проекти или дейности по реализацията им или предхождащи я, за други – допуснати грешки при проектирането или процедурите преди самото строителство, а трети - неосигуреното засега финансиране, за четвърти – липсата на съгласуваност с други институции, дори и държави, а при някои и комбинация от фактори.
От думите на Караджов и експертите стана ясно, че е напълно невъзможно цялата магистрала „Хемус“ да бъде готова до 2024 г., както бе анонсирано преди време от бившия премиер Бойко Борисов. По-реалистично е да се очаква отделни участъци от нея да бъдат пуснати в експлоатация между 2025 и 2027 г. Макар още през настоящата да има сериозен шанс това да се случи със строящите се лотове 1, 2 и 10. за тях, както и за останалите, по които е възможно да се работи законно още през т.г., ще бъдат необходими около 330 млн. лв., които ще бъдат осигурени чрез държавния бюджет, стана ясно от думите на регионалния министър.
Що се отнася до магистрала "Черно море", реалистично е да се очаква тя да бъде готова след около 10 години и то при добро стечение на обстоятелствата. Проектирането, екологичната оценка и всички други процедури до получаването на разрешение за строеж ще отнемат около 5 години. Ако всичко бъде наред и няма обжалвания пред съда, съответно забавяния, самото строителство ще отнеме още толкова.
2031 г. пък е възможно да бъде изграден новият път с тунела под Петрохан, стана ясно от думите на инж. Пламена Пасева от АПИ. Проектът е сложен, още до получаването на строително разрешително ще трябва да се премине през дълги процедури, отнемащи години, след това и самото изграждане ще бъде сложно. Освен това към момента няма и осигурено финансиране. Пасева отбеляза, че има идея за този проект да се потърси финансиране по линия на инициативата „Три морета“. Друг проблем там е, че след изхода от тунела в посока север в района на Бързия пътят няма да може да бъде 4-лентов. Там трасето ще преминава през ливади, за които от Министерството на околната среда и водите са забранили категорично да се строи 4-лентов път. Затова в този участък до Монтана той ще продължи да преминава по съществуващото трасе и съответно ще остане двулентов.
По отношение на новите мостове над Дунав също ще са необходими години преди да се стигне до някакъв видим резултат. От една страна нещата там все още са на ниво идеи, от друга – не зависят само от нас, а и от преговорите с Румъния. Като цяло стана ясно, че от за реализацията на всеки от 4-те проекта може да се предвиди срок за завършване от около 6 години, но той започва да тече от подписването на споразумение за някое от съоръженията между София и Букурещ. Към днешна дата нещата са най-напреднали по отношение на втория мост Русе-Гюргево. Останалите три моста се предвиждат да бъдат Оряхово-Бекет, Никопол-Турну Мъгуреле и Силистра-Кълъраш. По отношение на тях тепърва предстоят преговори с румънците, уточняване на трасетата, подходите и др.
За магистралата „Русе-Велико Търново“ също е реалистично да се очаква завършване и пускане в експлоатация към 2030 г., стана ясно още по време на дискусията. Тя е разделена на 3 участъка, като единият от тях е печално известният с множеството си катастрофи Русе-Бяла. За него е възможно да се очаква и по-ранно завършване – през 2028 г., тъй като в момента върви изработката на техническия проект.
От думите на Караджов стана ясно, че за доизграждането на магистрала „Струма“ през проблемния участък в Кресненското дефиле към момента дори не може да се даде очакван срок за строителство и приключването му. Планирано е другата седмица между екипите на МРРБ и МОСВ ще бъдат сформирани работни групи, които да определят кой от разглежданите досега варианти за преминаване на магистралата през дефилето ще доведе до най-малко вреди за околната среда. След това ще трябва да започне и цялата работа по него.
Тук, както и по отношение на други проекти като магистралата „Русе-Велико Търново“, тунелът под Шипка и свързаният с него обход на Габрово, има проблем с липсата на осигурено финансиране. Заедно за тези проекти изчисленията сочат, че ще са нужни около 3 млрд. лв., обясни Караджов. Той отбеляза, че по новата Оперативна програма „Транспортна свързаност“ ще могат да се осигурят 1.1 млрд. от тях. Останалите обаче ще трябва да бъдат намерени от държавата. Такъв проблем съпътства и реализацията на проектите, по които частично тече реално строителство – магистрала „Хемус“ и пътя „Видин-Ботевград“. Само за планираните за тази година дейности по „Хемус“ са необходими 330 млн. лв. Почти двойно повече – 642 млн. лв., трябва за завършването на всички лотове на „Видин-Ботевград“.
Обявената преди дни от Караджов програма за ремонт на съществуващите в страната пътища вече има изготвен списък. В него от всички области на страната са включени около 3100 км първокласни, второкласни и третокласни. За някои от тях реалната работа предстои, за други трябва да се преминат през определени процедури и подготовка. Немалка част от набелязаните отсечки са и за основен ремонт, за който ще е необходимо и строително разрешително.
Караджов обяви, че представените на срещата днес от АПИ планове за тези ремонти ще бъдат качени на сайта на МРРБ. Хората от тези региони ще имат на разположение 2 седмици, за да обявят мненията си, след което е възможно да бъдат нанесени промени спрямо сегашните планове на АПИ къде и кога ще се прави ремонт. Не е изключени и да има преприоритизиране. Преди седмица Караджов обяви, че за ремонта на тези около 3100 км пътища ще бъдат необходими около 2.8 млрд. лв., които ще бъде предложено да се заложат в бюджета на държавата и респективно на АПИ.
