През последните години не се наблюдават съществени промени по отношение на местните данъци и такси. Най-редки са промените при патентния данък за търговия на дребно, а най-чести – при таксата за битови отпадъци за нежилищни имоти на юридически лица. Такса смет е била намалявана повече пъти (58), отколкото е била увеличавана (48) за целия период 2013–2015 г.

В периода 2013-2015 г. сме идентифицирали общо 86 случая на спад и 122 случая на ръст в наблюдаваните местни данъци и такси. Най-вероятно действителните промени (и в двете посоки) са повече от регистрираните от нас, но в отсъствие на официална база данни, която да подобри анализа, представяме на вашето внимание резултатите от нашия преглед на получената по реда на ЗДОИ информация.

Прави впечатление, че:

·         Нивото на местните данъци и такси е в голяма степен следствие от наличието или липсата на инвестиции и работещ бизнес. В най-големите икономически центрове нивата на местните данъци и такси остават относително високи, а в по-слабо развитите области – относително ниски.

·         Нито високите местни данъци и такси отказват инвеститорите да започват бизнес, а населението – да се заселва в областите с относително висока данъчна тежест, нито ниските местни данъци и такси успяват да привличат предприемачи и мигранти в по-слабо развитите области.

Налага се впечатлението, че факторите, които са определящи за решение за започване на бизнес или преселване в определена община/област са по-скоро свързани с големината на местния пазар, качеството на инфраструктурата, наличието на подходяща работна сила, възможностите за работа, социалната среда и т.н.

С други думи, в общия случай не се наблюдава кой знае каква данъчна конкуренция между общините. Това не е изненадващо с оглед на обстоятелството, че огромната част от данъчната тежест за една фирма е всъщност към държавата (под формата на данъци и осигуровки), а не към самата община. Колкото и една община да намалява размера на събираните от нея данъци и такси, е трудно тя да постигне такъв ефект върху цялостната данъчна тежест, който да компенсира други недостатъци на местната инвестиционна среда (например – малкия местен пазар, отдалечеността или слабото инфраструктурно развитие на района).

Отхвърленото преди няколко седмици предложение за отдаване на повече данъчни правомощия на общините (възможността да събират до 2% данък общ доход в допълнение на вече събирания) можеше теоретично да доведе до повишаване на данъчната конкуренция, но това щеше да стане за сметка на увеличаване на цялостната данъчна тежест в икономиката.

Увеличаването на финансовата самостоятелност, придружено с териториално административна реформа, е стратегия, с която изоставащите райони могат да възвърнат своята привлекателност за хората и бизнеса. За да стане това, обаче, е необходимо финансова децентрализация не само да бъде обсъждана, но и да бъде поставена в ясните рамки на текущото данъчно бреме. Най-добрият начин е поетапното отстъпване на нарастващ дял от събираните в момента приходи от данък общ доход обратно към общините, до достигане на степен на диференциация, която ще позволи на по-изостаналите райони да предложат качествено по-добри условия за правене на бизнес от по-високо развитите такива.

Автор: Явор Алексиев, И.П.И