Над 10 публични структури предоставят на гражданите електронни услуги единствено чрез въвеждането на ЕГН. Така е възможно всеки да разбере на кое ЕГН кои три имена съответстват и да получи информация, която не би трябвало да знае. Това коментира в интервю за БНТ председателят на Комисията за защита на личните данни Венцислав Караджов.

Повод за коментара му беше скорошен репортаж на Би Ти Ви, който показа колко незащитена е информацията за единния граждански номер (ЕГН) и здравния статус на всеки гражданин - той може да бъде разкрит за минути, ако търсещият знае само името и рождената дата на човека, до чиито лични данни иска да се добере като изнесе данни за главния прокурор и премиера.

"Много структури в публичния сектор дават услуги само по ЕГН и така се получи минискандалът. Тази информация по своя смисъл е общодостъпна и полезна, но вкарването на ЕГН-то като идентификатор разкрива информация за фамилията, бащиното и първото име на лице", каза Караджов.

По думите му до дни ще бъдат публикувани за обществено обсъждане промени в Закона за личните данни, с които българското законодателство да бъде приведено в съответствие с нов европейски регламент, влизащ в сила от 25 май. Всичко за регламента четете тук.

По повод предупреждението на МВР от вчера за стотици хиляди спам имейли, които приканват получателите да въвеждат оторизационните си данни от акаунти за електронно банкиране и данни за дебитни и кредитни карти, експертът препоръча на потребителите да използват вградените системи на защита на електронните си пощи, които напомнят да се сменя периодично паролата или предупреждават, че тя е слаба.