Над 780 000 души са загинали пряко или косвено при земетресения през последното десетилетие, завършващо през 2010 г. Тази цифра представлява близо 60% от общата смъртност в природни бедствия, сочи публикувано днес изследване на британското медицинско списание "Лансет", предаде Франс прес. В него се споменава още: "Освен тези смъртни случаи, земетресенията са засегнали пряко още 2 милиарда души през този период" от 2001 до 2010 г.

Най-смъртоносно е било земетресението в Хаити на 12 януари 2010 г. с магнитуд 7,0. То е взело 316 000 жертви. Трусът, което предизвика цунами в Индийския океан на 26 декември 2004 г. беше с магнитуд 9,1 и взе 227 000 жертви. На трето място е земетресението с магнитуд 7,9, което разтърси китайската провинция Съчуан на 12 май 2008 г. и взе 87 500 жертви.

Изследването на "Лансет" има за цел политическите управници и спасителните организации да осъзнаят, че земетресенията са приоритет по отношение на общественото здраве, а лекарите да бъдат предупредени за патологиите, които ще трябва да лекуват при такива бедствия, информира БТА.

"Тежките земетресения може да доведат до брой жертви между 1и 8% от застрашеното население" и около един убит на всеки трима ранени, става ясно от изследването.

Предизвиканата от земетресенията смъртност настъпва на поредни вълни. Първо са хората, които загиват на място в срутени сгради. Няколко часа по-късно следват тежко ранените, които издъхват от раните си. Третата вълна смъртни случаи настъпва в следващите дни и  седмици сред по-леко ранените, които стават жертва на инфекции и други здравословни усложнения.

При оцелелите от земетресение основните регистрирани патологии са свързани със смазване на бъбреците, черния дроб и далака, следвани от травми на гръбначния стълб и различни фрактури и порезни рани.

Най-уязвимата група са децата - те съставляват между 25 и 53% от пациентите след земетресение. Освен незабавните операции по издирване и спасяване на оцелелите, спасителните екипи трябва да се справят главно с разпространението на заразни болести в пренаселените подслони.

Противно на съществуващ предразсъдък, наличието на трупове в развалините не представлява специален риск. В по-дългосрочен план земетресенията се отразяват и на душевното здраве - наблюдава се нарастване на случаите на депресия у пострадалите.

Предвид увеличаването на световното население и разширяването на градоустройството в рисковите зони, заплахата от земетресенията ще нарасне още повече в близките години, предупреждават двамата автори на изследването от болницата Beth Israel Deaconess Medical Center в Бостън (САЩ). Много мегаполиси са разположени в земетръсни зони - Токио (32 милиона жители), Мексико (20 милиона жители), Лос Анджелис (15 милиона жители) и Истанбул (9 милиона жители).