Ядем най-лошия хляб, защото той се произвежда от нискокачествена пшеница. Това заяви в предаването "Тази сутрин" на bTV министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. Използва се нискокачествена пшеница, в която, за да бъде подобрена, се добавят оцветители, сол, стабилизатори и т.н. След няколко дни РИОКОЗ ще мине към Министерството на земеделието и храните. На всички е ясно какъв хляб ядем - такъв от нискокачествена пшеница, каза министърът

Аз съм на 41 години и трябва да ви кажа, че едно време с черния хляб си спомням, че хранеха прасетата. Черният хляб от тогава е по-качествен от този днес, заяви Найденов и покани хлебопроизводителите на диалог през другата седмица.

В четвъртък, заедно с европейския комисар по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали, ще бъде даден стартът на Агенцията по храните, а в сряда ще бъде приет нейният устройствен план от Министерския съвет. Тя ще контролира безопасността на храните по цялата верига.

Още другата седмица ще поканим хлебопроизводителите да обсъдим стандарта за хляба

Казвам най-официално: имаме проблеми с качеството на хляба. Затова трябва да наложим стандарт. Хлябът трябва да присъства на нашата трапеза - истинският, насъщен хляб, без добавки, подобрители и соли. Всеки може да поръча изследване и всеки може да намери начин да го интерпретира. Например, когато се изследваше категорията мляко бяха решили, че производителите трябва да носят млякото в лабораторията. Имахме резултати, в които не можехме да намерим нито един микроорганизъм, защото те просто го варяха преди да го донесат. Когато РИОКОЗ мине към земеделското министерство няма да има такова нещо, обясни земеделският министър.

На нас ни е ясно, че хляба, който ядем не е този който заслужаваме

Аз нищо не изнасям и държавният резерв не е на разпоредба на министъра на земеделието, заяви Найденов.

Държавна тайна е колко зърно има в резерва. Не е важно колко има там. Важно е колко има в България. Министърът обясни, че по данни на Националната служба за зърното и фуражите в България в момента има около 1,5 млрд. тона пшеница. До новата реколта са нужни между 800 и 900 млн. Количествата над необходимото за страната ще бъдат изнасяни, само ако има кой да го купи. Според Найденов обаче в момента няма износ, а и предлагането на световните пазари е много голямо, така че нашата пшеница трудно може да бъде продадена.

Пшеница имаме достатъчно. Имаме даже, ако някой желае да изнася, добави той

Предупредих публично производителите, че е в разрез със закона браншовите организации да коментират цените на хляба. Този процес се наблюдава от Комисията за защита на конкуренцията, а вече има осъдени за картелно споразумение, припомни министърът.