По време на пандемията българите най-често теглим потребителски заем за подобрение условията в жилището, обзавеждането и за ремонт. Това обясни за "Монитор" кредитният консултант Тихомир Тошев. Причина за изменението в класацията за топпричини за заем за потребление е кризата с коронавируса, заради която много хора прекарват повече време вкъщи и забелязват какво могат да променят.
Всъщност преди пандемията причина номер 1 за теглене на такъв тип кредит бе обединяването на стари задължения, натрупани през годините. Например борчове към "Топлофикация", други монополисти или няколко банки. Според Тошев в последните години хората са успели да преструктурират тези задължения и затова делът им намалява. Сега обединяването се нарежда на трето място след потребителските кредити за допълване на ипотеки. "Хората предпочитат, когато не им стига по-малка сума, да изтеглят потребителски кредит за между 30 000 и 60 000 лв., въпреки по-високата лихва", обясни Тошев. Клиентите оправдават цената със спестените разходи, които иначе има при жилищните заеми - например задължителна застраховка, ипотека и пр.
На четвърта позиция по време на пандемията сред потребителските заеми е покупката на семеен автомобил втора ръка.
Освен това се наблюдава и осезаем ръст на заемите за покриване на възникнали текущи разходи. Данните на една от търговските банки у нас сочат, че молбите за подобни кредити се увеличават със средно 20 пъти на месец във втората половина на годината. Водещите причини за теглене на заем за потребление пък остават без промяна - това са обединяване на задължения, ремонт и подобрения в дома, както и покупка на стоки и услуги.
Всъщност лихвите по потребителските кредити продължават да са изгодни, като се нареждаме сред лидерите по най-ниски лихви в Европа. В момента те се движат между 4.75-6.50%, като запазват нивата си от миналата година. За сравнение в Румъния този показател е между 7-9%, а в Турция още по-високо - между 12-15%. В Унгария лихвите се движат между 7.5-9.5 на сто. Единствено Сърбия се приближава към горната ни граница, като цената на потребителски заем е 6-8%. В Русия цената също е между 10-12%. За сравнение при ипотеките показателят е значително по-нисък – под 3% или по-точно 2.87 на сто, показват последните данни на Българска народна банка (БНБ) към края на септември. Спрямо същия период на предходната година се наблюдава лек спад от 0.11%.
И макар пандемията да засегна доходите на стотици хиляди българи, то по отношение на средния размер на заемите има различни мнения. Според Тошев за потребителските кредити средният размер остава на същото ниво от около 9500 лв.
За допълване цената при покупка на имот е средно 45 000 лв., а за обединяване на задължения варира между 15 000 и 20 000 лв. Данните на една от големите търговски банки у нас обаче сочат, че средната сума за потребителски кредит се е увеличила с 10% от януари насам. Водещ фактор при тегленето на заем пък остават удобството, бързината и възможността за допълнителни услуги. От банката посочват, че все повече клиенти използват приложението за мобилно банкиране, с което може да се плащат не само кредити, но и битови сметки, без за това да се дължи такса.
Покупката на семеен автомобил ни бърка в джоба с от 8000 до 12 000 лв. Макар данните на БНБ да показват ръст в теглено, то има забавяне в неговия темп. "Хората се настроиха в посока спестяване, отколкото задлъжняване – в момента кредити се теглят за нещо наистина необходимо", коментира кредитният консултант. И все пак според кредитните консултанти лятото е имало добра активност на пазара, която продължава и в момента. "Летните месеци бяха активни, добра активност има и през септември и октомври – годината може да завърши с 5% ръст на потребителските кредити спрямо 2019 г.", прогнозира Тошев.
Като цяло българинът си е научил урока от предишната криза от края на 2008 г. "Тогава влошаването на заеми беше най-голямо при потребителските, много хора се опариха и видяха, че тегленето не е добра идея, защото се харчи веднага и се изплаща в следващите 5-10 години", казва в заключение и допълва, че в момента лошите кредити при този тип борчове са по-малко. Според него тези заеми ще останат в по-голяма степен добри и няма да се влошават.
Към края на септември 2020 г. кредитите на сектор домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД), възлизат на 25.140 млрд. лв. Това е със 7.5% повече спрямо същия период на 2019 г., показват данните на Българска народна банка (БНБ).
Налице е леко забавяне в темпа на растеж. За сравнение през преходното тримесечие показателят се равнява на 24.559 млрд. лв., като той нараства с 8% на годишна база. Сравнено с края на юни, показателят се увеличава с 2.4 на сто, а като брой изтеглените заеми намаляват с 0.4 на сто. Данните показват, че въпреки кризата българите продължават не само да теглят, но и да спестяват. В края на третото тримесечие на 2020 г. броят на депозитите на сектор домакинства и НТООД е 9.299 млн., като намалява на годишна база с 2.8% при същото годишно понижение в края на юни 2020 година. Размерът на депозитите е 58.152 млрд. лв., което е ръст от 7.9% на годишна база и 1.7% ръст на тримесечна база.
