Населението на България намалява с 49 995 души на година и е малко под 7 млн. Това обяви председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски по време на представяне на данните за населението и демографските процеси през 2018 г., предаде БГНЕС.
Стана ясно, че населението на България е било малко над 7 млн. към 31 декември 2018 г., но днес, 12 април то със сигурност е под 7 млн., тъй като темпът на намаляване остава същият, уточниха от НСИ.
„Демографските процеси се развиват в продължение на десетилетия и не могат да се променят за година, даже и за 10. И поради тази причина са лесно прогнозируеми. Населението на страната продължава да намалява, но и да застарява. Продължава да се задълбочава и дисбалансът в териториалното разпределение на населението. 73.7% от населението живее в градовете. Най-големият отрицателен прираст е в Северозападния район – минус 13 600 души. Намалява броят на живородените с 1700 деца и коефициентът на общата раждаемост с 8.9 промила. Детската смъртност достига най-ниското равнище – 5.8 на 1000 живородени“, отчете Цветарски и подчерта, че спад се наблюдава и по отношение на смъртността като през миналата година са починали 1265 души и съответно коефициентът на общата смъртност достига 15.4 на 1000 души от населението.
Като положителна тенденция председателят на института подчерта, че се увеличава броят на сключените бракове, но и на разводите.
„Средната продължителност на живота остава непроменена. Очакванията са ни, че тя би трябвало да нараства. На този фон намалява отрицателният баланс от външната миграция и разликата между заселили се и напуснали страната е под 3000 души“, уточни още той.
Директорът на дирекция на демографска и социална статистика Магдалена Костова посочи, трудоспособното население намалява с 48 000 души спрямо 2017 г.
„На всеки 100 лица, които излизат от трудоспособна възраст влизат 66“, уточни Костова и добави, че населението над 65 г. са най-много в област Видин, най-малко е в столицата и Варна.
„Най-възрастно е населението във Видин – 48.3 години е средната възраст, най-младо е населението в София, Варна, Бургас и Сливен.
От думите й стана ясно, че 73.7% от населението живее в градовете, 164 са населените места без живущи през 2017 г.
„Най-малка е област Видин, най-голяма е София-столица, където живее всеки 5-ти от населението. Най-малката община е Трекляно – 758 души и едва 4% от населението живее в тези 73 общини, където живеят под 6000 души. Най-голямото село през 2018 г. е Лозен – 6188 лица, а най-малкият град е Мелник със 183 души“, изясни Костова и подчерта, че 34% от населението живее в 6-те града с население над 100 хил. души – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.
Стана ясно още, че в София населението по данни на НСИ е 1 320 000 души, въпреки непрекъснато прииждащите новодомци. Това се дължи на ниската раждаемост, защото тя не може да се увеличи само на база на миграцията, уточниха от НСИ.
По време на конференцията стана ясно, че НСИ се подготви за преброяването на населението.
„Вече имаме закон, който беше публикуван на 8 март. В момента формираме централната комисия по преброяването, в която ще влизат и представители на институциите, така и на гражданското общество, представители на неправителствения сектор. Следващата седмица вече ще имаме заповед от премиера за формиране на комисията, която в рамките на един месец трябва да проведе своето първо заседание. Неин председател ще е г-н Цветарски“, обясни зам.-председател на НСИ Диана Янчева и обясни, че ще бъдат създадени областни и общински комисии, които ще подпомагат процеса.
На 22. 01. 2021 ще бъде отворена системата за електронно преброяване. А догодина ще бъде проведено пробно преброяване и предварителен обход на адресите, по време на което ще бъде районирана държавата.
