Снимки: "Янтра Днес"; Corbis

Реликви от Археологическия музей във Велико Търново станаха част от международен виртуален музей. На уебсайта в своеобразна виртуална експозиционна зала на музея са изложени предмети от едно от най-ранните неолитни селища в Европа, това в Джулюница. Там могат да бъдат видени едни от най-ранните предписмени знаци, намерени в селищната могила при Самоводене, находки от могилата при Хотница, тракийски предмети от могилата при Големаните и др.

Основна идеята на международния проект “Виртуален музей на европейските корени" е в дигитална среда и чрез триизмерни изображения да бъдат показани няколко от многобройните забележителни артефакти, включени в сбирките на 15 музея от цяла Европа, включени в сайта, съобщи в. "Янтра Днес".

Показаните експонати са свързани тематични пътеки и маршрути на културния туризъм. По този начин ще бъде показана общата историческа основа, върху която е стъпила Европа още от праисторическо време. Различните тематични пътеки, които са на разположение, създават уникално преживяване, при което посетителят сам може да избира обекти, теми, език и критерии, с които да направи своето виртуално пътешествие.

Проектът ще бъде официално представен в петък от неговия ръководител Марко Мерлини. Инициативата е съфинансирана от Европейската комисия чрез програмата “Леонардо да Винчи” и се координира от изследователска компания “EURO INNOVANET” в Рим.

За нуждите на музея археологът от Регионалния исторически музей Александър Чохаджиев е събрал, дигитализирал и резюмирал на английски език всички публикации на български археолози, посветени на писмени знаци, открити на територията на България.

Идеята на този уникален каталог, който предстои да бъде публикуван на уебсайта на проекта, е да представи на света някои от изключителните открития на българската археология, макар и засега само под формата на резюмета, поясни Асен Величков, който е координатор на инициативата за България.

"Надяваме се при едно бъдещо продължение на проекта да имаме възможност да направим и пълен превод на материалите. Защото за съжаление в огромната си част трудът на нашите археолози остава напълно неизвестен на нечетящите български език", каза още Величков.