Невъзможността жалба до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по дадена поръчка да я спира, освен ако антимонополният орган не наложи временна мярка "спиране", може да донесе сериозни санкции на България. За това алармираха днес представители на ИТ бранша.

От там обясниха, че такава възможност за спиране на дадена поръчка е предвидена в Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която касае главата "Обжалване" в Закона за обществените поръчки (ЗОП) и все още не е въведена, въпреки че това е трябвало да се случи преди две години.

До момента са отворени или има сключени договори по 48 процедури по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) за общо 29 млн. лв. "Всички те са като сиамски близнаци и съдържат цели абзаци, които са еднакви, но не корелират с предмета на обществената поръчка". Това обясни съветникът в Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и управител на "Риск Електроникс" Йордан Кисьов. Той допълни, че е наложително всичките тези процедури да бъдат спрени, да се нанесат сериозни промени в ЗОП и чак след това фирмите да кандидатстват отново по процедурите.

Като основни виновници за сегашното състояние на оперативната програма бяха посочени вече несъществуващото Министерство на държавата администрация и административната реформа и министърът, който го ръководеше - Николай Василев.

В момента никой не проверява задачите в обществените поръчки. Не се проверяват и резултатите от проведените конкурси. Единствената възможност пред участниците е да се обжалва документацията, което обаче струва скъпо - жалба пред КЗК струва таксата за адвокат, плюс между 800 и 1700 лв., отчете още Кисьов. Той се обяви също така срещу ниските имуществени санцкии, заложени в закона, които варират между 2 и 3% от стойността на договора за сметка на възложителя.

От своя страна председателят на българския ИКТ клъстер Петър Статев се обяви за това на браншовите организации да им бъде позволено да участват в написването на задания за обществените поръчки. Това по думите му е наложително, тъй като държавата не разполага с достатъчен административен капацитет, за да се справи с тази задача.