Бракониерската сеч в България не само не намалява, а има тенденция на повишение през последните няколко години. Ако не се предприемат по-крайни мерки от страна на държавата, незаконната дървесина скоро ще надвиши с повече от половината законно добитата. Това показват данните и анализът от последния доклад по темата на природозащитната организация WWF, който обхваща периода 2013-2017 г. В представянето на доклада се включиха експерти на Асоциацията на парковете в България, фондация "Биоразнообразие" и Българското дружество за защита на птиците.

Чрез незаконен добив на дървесина сивият сектор в горското стопанство генерира скрити приходи, равняващи се на 150 млн. лв. годишно, сочат изчисленията в доклада. "Това са огромни загуби за държавата, които, ако излязат на светло, могат да се вложат в ефективни мерки за решаване на проблема", коментира Нели Дончева пред "Дневник".

От организацията поставят под въпрос ефективността на мерките, които държавата предприема за овладяване на проблема в последните години, и призовават за по-краен и категоричен подход. Според тях една от основните посоки трябва да е стимулиране, по-високо заплащане и защита на горските служители и инспектори.

Годишният обем на незаконната сеч се равнява на между 2.4 млн. и 2.7 млн. куб. метра и в момента надвишава с 1/3 официалния добив. Злоупотребите в горите продължават. Бракониерските схеми са различни: от маркиране на дърветата за сеч до продажбата и извозването на добития дървен материал.

Основен фактор за незаконния дърводобив са високите нива на бедността, която се е покачила с 9% през последните години - 700 домакинства са под прага на бедността в България, подчерта Тома Белев от Асоциацията на парковете в България, който представи част от анализа. "Дори и 10% от тези хора да крадат – от крайна нужда и липса на алтернатива, това прави големи количества незаконна сеч, а срещу нея стоят едва 370 души, които пазят горите, това е крайно недостатъчно и неефективно", коментира Белев.

По думите му проблем е как стига дървесината до клиентите. Една от причините е, че парите, отделени от бюджета за Изпълнителната агенция по горите, са намалени за този период с 30%, за същото време се увеличава и бедността на населението. Има и 15% увеличение на средния разход на дървата, които се плащат.

Броят на горските инспектори е намалял с 10%, а сред обясненията за тази тенденция са липсата на стимули, мотивация, ниски заплати и рисковете за сигурността на служителите. Фиктивността на административно наказателни производства, несъбирането на наложените глоби и санкции също спомагат нелегалния дърводобив - само 15% са събраните глоби за периода.

Природозащитниците отбелязаха като критика, че медиите нямат рубрики специално за теми свързани с горите, а в същото време 40% от територията на страната ни представлява гори.

Природозащитниците искат промени в три посоки - организация, законова рамка и човешки ресурс. Добромир Добринов от WWF представи препоръките на експертите от организация за спешно справяне с проблема.