Страните, в които водните ресурси се управляват неправилно, ще забавят икономическия си растеж предвид климатичните промени, сочи доклад на Световната банка. В анализа се посочва още, че запазването на настоящите политики в сферата на водите може да възобнови някои „латентни конфликти“, както и да доведе до още по-големи миграционни потоци през следващите десетилетия.

Според анализаторите от институцията растежът на населението в глобален мащаб, особено на градското население, както и повишаващата се конкуренцията в сферата на селското стопанство и енергетиката ще окажат неблагоприятен ефект върху водните ресурси, които и в моента са в тежка ситуация. „Почти четвърт от човечеството и днес живее в страни, в които се наблюдава недостиг на водните ресурси“, посочват анализаторите.

Те са на мнение, че са необходими отговорни и скоростни действия, за да избегне сбъдването на тази негативна прогноза. „Ако днешните политики по отношение на водните ресурси се запазят и ако климатичните модели се окажат правилни, то в ситуация на недостиг на прясна вода ще се окажат и региони, в които днес не се наблюдава подобен проблем, а в тези части на света, в които и днес има недостиг, ситуацията ще се влоши още повече“, предупреждават експертите от Световната банка.

В Близкия изток и в Сахел запазването на съвременните политики по отношение на управлението на водата може да доведе до спад на ръста на БВП с 6% годишно до 2050 г. Икономическият растеж в глобален мащаб ще бъде засегнат по-малко, като той се очаква да се понижи с между 0,37% и 0,49% годишно, отбелязват анализаторите. При все това, неадекватното управление на водите ще измени и структурата на търговията.

Това не е първият анализ, който предупреждава за потенциалните негативни ефекти от климатичните промени върху стопанството. Според доклад на Bank of America, публикуван през 2015 г., темпът на нарастване на глобалната икономика може да се забави с 1,5% годишно в резултат на измененията на климата. Анализ на Citigroup, публикуван през август миналата година, сочи, че световният брутен вътрешен продукт може да изгуби до 44 трилиона долара до 2060 г.