Нов механизъм за определяне на капиталовата субсидия на общините ще бъде разработен до 2018 г., а на изравнителната – до 2019 г. Това предвижда проектът на програмата за изпълнение на стратегията за децентрализация за периода 2016-2019 г. Самата стратегия обхваща периода 2016-2025 г.

И двата документа са публикувани на сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Също до 2019 г. трябва да е готова и концепцията за второ ниво на самоуправление и да се подготвят законови промени, предвижда програмата.

За мерките за периода на действие на програмата са необходими почти 1,9 млн. лева, изчисляват от министерството. Най-голяма част от финансовия ресурс ще е необходима в последната година от периода – 2019 г.

Финансирането на мерките се предвижда да става със средства от държавния бюджет и с европейски пари по линия на оперативната програма “Добро управление”. 

Предвижда се да се анализират възможностите на местните администрации да противодействат на престъпността и за защита при бедствия, аварии и пожари. Ще се анализират и услугите, които биха могли да бъдат преобразувани за изпълнение от местните власти.

Що се отнася за местните приходи, предвиждат се промени в Закона за местните данъци и такси. Планира се и създаването на механизъм за участие на гражданите в бюджетния процес на общините и на предпоставки за програмно бюджетиране.

Предвиждат се и законови промени във връзка с финансово неосигурените отговорности на общините.

Ще се анализират и просрочените задължения на общините по сключени договори за обществени поръчки до 30 юни 2017 г. Залагат се и мерки за подобряване управлението на общинските имоти и общинските образователни институции

И в новата стратегия се залагат три основни стратегически цели, които така и не бяха изпълнени в процеса на децентрализация от последните две десетилетия - ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините, оптимизиране на функционалната компетентност на областния управител и териториалните звена на централната изпълнителна власт, развитие на местното самоуправление в рамките на общината.

Централната власт признава в документа, че по-голямата част от приходите в общинските бюджети се формират от държавната субсидия, а централната власт, която  използва преразпределителните механизми, за да поддържа равновесие, всъщност държи местните администрации в подчинение и контрол.

Затова се предвижда обвързване на отговорностите за предоставяне на услуги и управлението с достатъчно собствени ресурси, включително и чрез разширяване на собствената приходна база на общините – една от ябълките на раздора през последните години, която така и не се реализира заради кризата.

Анализът на изпълнението на предишната стратегия за периода 2006-2015 г. показва, че са реализирани по-малко от 40 на сто от заложените в нея мерки. Най-сериозно забавяне има при прехвърлянето на правомощия, както и преотстъпването на данъчни приходи.

Констатира се, че през последните години се увеличава делът на собствените приходи на общините в бюджетите им, но това е за сметка на намаление на другите общински приходи, вкл. и държавните трансфери, а не заради увеличаването на собствените постъпления на общините.

В сравнение с ЕС делът на общинските приходи в БВП на България е много по-нисък, а делът на общинските данъчни приходи от всички данъчни приходи е повече от пет пъти по-малък, показват данни, заложени в анализа към стратегията.

Целта е общинските приходи в БВП трябва да достигнат дял от 10% към 2025 г. спрямо 6,7% през 2014 г. и 7,7% през 2008 г., на общинските разходи – 23% спрямо съответно 15,1% и 19,6%, а на данъчните приходи – съответно 15% спрямо 3,1% и 2,9%.