Нестандартните парични политики, имплементирани от повечето големи централни банки по света по време на кризата от 2008 г. и налични и днес, оказват негативно въздействие върху възстановяването на икономиката, показва изследване на професор Филип Багус от университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид.

Причината за отрицателното въздействие върху икономиките, в които е въведена ZIRP (zero interest-rate policy, политика на нулев лихвен процент), се състои в „насочването на ресурси към непродуктивни правителствени проекти, създаването на благоприятни условия за погрешни инвестиции и спирането на възможността за корекции на свръхзадлъжнялите счетоводни баланси и относителните цени“. Същевременно нулевите или дори на места отрицателни лихви водят до стопяването на спестяванията на домакинствата и изкривяване на цените в икономиката.

Освен ефекти върху забавянето на икономическото възстановяване изследването показва, че действията на централните банки са довели до непреднамерени последици. Според него въвеждането на ZIRP е оказало „значими ефекти на преразпределение“ към финансовите институции и правителствата „за сметка на останалата част от населението“. „Комбинацията от проведените от нас количествени и сравнителни анализи показва, че в следствие на политиките на централните банки съществува тенденция на редистрибуция на приходи от бедните и средната класа към богатите, от бедните към младите и от потенциалните нови компании към вече съществуващите такива. Тази редистрибуция следва не просто да се разглежда като несправедлива, но и в бъдеще може да доведе до социални кофликти“, посочва професор Багус.

В изследването си преподавателят не пропуска и ефектите от ZIRP върху културата, предприемачеството и ценностите. „В свят на нулеви лихвени проценти“, пише професор Багус, „традиционните модели на живот, проявяващи се като трудолюбие, спестовност и благоразумни инвестиции, стават все по-малко привлекателни за хората. При наличието на все по-голяма парична несигурност и политизация на цените, дългосрочното планиране от страна на индивидите става все по-трудно.“ В резултат на това икономическите агенти организират действията си, фокусирайки се все повече около краткосрочни времеви периоди, което от своя страна допълнително забавя икономическия растеж, тъй като стопанството става все по-малко динамично, а предприемаческият дух на населението корозира.

Същевременно колкото повече хората напасват поведението си към ZIRP, толкова по-трудно и политически непопулярно става елиминирането на тази политика на централните банки. „Въпреки това бързото премахване на ZIRP е от огромно значение за минимизирането на дългосрочните ефекти от тази политика върху предприемачеството и културата“, показва анализът на проф. Багус.

За постигането на тази цел няма да е достатъчно правителствените дългове да бъдат редуцирани до устойчиво равнище, смята икономистът, допълвайки, че преустановяването на политиката на нулеви или отрицателни лихвени проценти със сигурност ще окаже негативно въздействие върху стопанските агенти, които зависят от ZIRP, а много финансови институции могат да изпаднат в състояние на неплатежоспособност.