За пет години обработваемата земя в България се е увеличила с близо 2 млн. декара. Това става ясно от публикувания на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) Аграрен доклад за 2018 година.

Aĸo пpeз 2013 г. тeзи зeми ca зaeмaли 34.621 млн. дĸa или 64,3% oт цялата изпoлзвaнa зeмeдeлcĸa плoщ, пpeз минaлaтa 2017 гoдинa тези селскостопански земи вече нaдxвъpлят 34.738 млн. дĸa, ĸoeтo пpeдcтaвлявa 69.1% oт изпoлзвaнaтa зeмeдeлcĸa плoщ. B тeзи зeми влизaт ocвeн плoщитe в ceитбooбpaщeниe, но и вpeмeннитe ливaди, вкл. и земи c житни и бoбoви тpeви, както и yгapитe и opaнжepиитe.

Те включват както изоставени трайни насаждения, така и обработваема земя, признават от отдела „Аторстатистика", който обработва и подготвя всички стаситически данни на аграрното ведомство. Тези земи не са използвани за земеделско производство повече от пет години и експлоатационното им възстановяване е възможно с минимални средства. През 2017 г. необработваните земи заемат около 1.8% от площта на страната, като представлява увеличение с 0.9% в сравнение с предходната година. За целия представен петгодишен период обаче тяхната площ обаче като цяло намалява от 263 698 хектара през 2013 година до 194 873 хектара през 2017 година.

Промяната на обема използвана земеделска земя за посеви зависи изключително много то два основни фактора - на първо място това са държавните е европейските субсидии и на второ - пазарът. Например площите с пшеница намаляват, защото и субсидите за тях през последниет години намаляват. И ще продължат да намаляват, тъй като според новата Обща селскостопанска политика за следващия програмен период 2021-2027 година субсиидиите на единица площ силно намаляват за собствениците и арендаторите на големи площи над 250 хектара, и се увеличават за земеделските стопани с по-малки площи. Затова от 1 328 062 хектара през 2013 площите с жито намаляват до 1 197 768.

Много показателен е случаят с тютюна. Преди пет години с тази индустриална култура са били засети 19 265 хектара, докато през 2017 година те нямаляват почти двойно - до 10 506 хектара. През последните няколко години средствата за държавно подпомагане на тютюнопроизводителите намалява с по 5% на година. Например за 2017 г. бюджетът за подпомагане на тютюнопроизводителите е бил 89 млн. лв., а за настоящата 2018 годана сумата е 84.5 млн. лв., става ясно от актуалните данни, представени на последното за тази година заседанието на Консултативният съвет по тютюна към МЗХГ.

Вторият фактор - пазарният най-силно е изразен при площите със слънчоглед. През последните три години търсенето на маслодайната култура расте, но и засетите с нея площи също расте - от 928 781 хектара през 2013 година, до 934 715 хектара през 2017 година. По производство на слънчоглед България е една от лидерките в света, според различни източници, дори е излязла на първо място. През селскостопанския сезон 2017-2018 г., започнал на 1 септември миналата година, България ще излезе на първо място по производство на слънчоглед сред държавите-членки на Европейския съюз с 2.035 млн. тона, става ясно от предварителните данни на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL.

Също сред водещите страната ни е и по производство на царевица. По окончателни данни на МЗХГ, през 2017 г. в България са произведени близо 2.5 млн. тона царевица, което представлява ръст от над 10% спрямо предходната година. Тази тенденция на нарастване на производството се запазва от 2013 година, но ръстът през 2017 година е най-голям. Но има и една съществена подробности - през първите три години (2013 - 2015) засетите площи нарастват, но през следващите две (2016-2017) намаляват, но пък се увеличава средният добив от декар, който за 2017 годината е 580 кг, или с 6% повече спрямо предходната 2016 година. Това според аграрни специалисти, се дължи на въвеждането на нова, значително по-продуктивна селскостопанска техника, както и използването на по-добри за родните условия семена.