На фона на предупрежденията на финансовия министър Людмила Петкова за опасно нарастване на бюджетните разходи догодина и огромна дупка в хазната, общините поискаха повече пари от Бюджет 2025.
В специално писмо до финансовия министър от Националното сдружение на общините настояват трансферите и субсидиите от централния бюджет към общинските бюджети да бъдат увеличени догодина с 1.735 млрд. лв. и да достигнат 9.845 млрд. лв.
Така например кметовете искат да бъдат завишени с 18% субсидиите за делегирани от държавата дейности, както и трансферите за предоставяне на местни публични услуги. Те предлагат да получават и нови видове субсидии - за инвестиции в управлението на отпадъци в размер на 150 млн. лв., и други 50 млн. лв. за планово и кадастрално осигуряване. Общините искат с 37% по-високи субсидии за транспорт, с 15% - за зимно поддържане на общинските пътища, а също така и повече пари за образование, здравеопазване и култура.
В писмото си до МФ сдружението на общините подробно изброява какви допълнителни пари очакват местните власти от държавния бюджет догодина. Например за услугата "Асистентска подкрепа" са поискани 421 млн. лв. повече (47% ръст спрямо 2024 г.), поради приключването на европейското финансиране по схема "Грижа в дома".
По-голямата част от мотивите за необходимост от по-голямо подпомагане на общинските бюджети е свързана с ръста на заплатите и най-вече на минималната работна заплата. "Основните допускания за Бюджет 2025 г. – ръст на минималната работна заплата с 15,4%, прогнозна средногодишна инфлация за 2025 г. от 2,8%, разширяване на броя на лицата на и близо до МРЗ и предстоящите реформи и въвеждането на еврото в страната значително ще повишат разходите за персонал в местните дейности, които не могат да бъдат компенсирани само със собствени приходи", пишат кметовете. Според тях посочените увеличения на трансфери и субсидии "поне частично ще гарантират стабилността на местните финанси, задържането на експертите, разширяването на обхвата и качеството на местните публични услуги, ритмичността на плащанията към заетите в общинските дейности и към изпълнителите на обществени поръчки".
Кметовете силно одобряват гласуваната с Бюджет 2024 г. тригодишна Инвестиционна програма за общински проекти за общо 7 млрд. лв. и настояват тя да продължи да се изпълнява, без да бъде орязвана. Нещо повече предложението им е в бюджета догодина да бъдат разчетени минимум 5.426 млрд. лв. за разплащания на одобрените през тази година проекти, както и за нови такива.
Инвестиционната програма за общински проекти бе приета като част от държавния бюджет за 2024 г. по предложение на Асен Василев, когато беше министър на финансите в правителството на Денков-Габриел. Първоначално бе заложено тази капиталова програма да е за 4 млрд. лв., но в последствие се разрасна до почти 7 млрд. лв.
Списъкът с общинските проекти, които ще получат финансиране по тази програма, набъбна от първоначалните 1625 до 2892, след като бе дадена възможност всяко тримесечие кметовете да внасят допълнителни проекти или да заменят вече представени с нови. По сметки на сдружението на общините общият прогнозен бюджет на одобрените вече проекти е за 6.6 млрд. лв., като за 2024 г. трябва да бъдат разплатени почти 3.8 млрд. лв.
Тези дни финансовият министър Людмила Петкова обяви, че МФ прави анализ изпълнението на кои проекти действително е започнало, какви авансови и междинни плащания е направило и предстои да направи до края на годината МРРБ. Това е необходимо, за да се прецени какви средства ще са необходими по програмата с бюджета за 2025 г.
Петкова обаче направи забележката, че заради опасно растящите разходи на държавата, е добре част от капиталовите инвестиции да се финансират с европейски средства, вместо с пари от националния бюджет.
Кметовете едва ли ще се съгласят да търсят европейско финансиране. Те дори предлагат на МФ да им позволи мостово финансиране – да финансират общинските проекти със свободни собствени средства или заеми, които впоследствие да бъдат възстановени с получените от МРРБ плащания по програмата.
