От догодина общините ще могат да налагат допълнителен данък върху доходите. Налогът ще е от 0 до 2%, като с него ще се облагат хората по постоянен адрес. Постъпленията от него ще влизат в общинските бюджети. Данъкът ще е допълнителен над вече събираните от държавата 10%. Това предвижда проект на Министерство на финансите за изменения и допълнения на Закона за корпоративното подоходно облагане, с който се изменя и Законът за данъците върху доходите на физическите лица. Проектът е предложен за обществено обсъждане до 26 септември на страницата на ведомството.

Размерът на допълнителния данък за следващата година ще се решава от общинските съвети всяка година до 31 октомври. При липса на решение ще се прилага нулева ставка.

Идеята част от данъка върху доходите да остава в общините не е нова, като през годините са се обсъждали различни варианти. Една от тях беше в Столична община налогът да е фиксиран на 1%, а според друга към кметствата да се насочва част от 10-процентовия налог, без да се налага те да облагат допълнително гражданите си. Със сегашните изменения, предлагани от финансовото министерство, може да се окаже, че хора с един и същ по размер доход ще плащат различен данък, тъй като по постоянен адрес се водят регистрирани в различни общини.

Допълнителният налог, чийто размер ще се определя от общините, ще се събира от Националната агенция по приходите (НАП), след което ще се препраща към кметствата.

„С предложението се цели изпълнение на заложените в Стратегията за децентрализация и Програмата за нейното изпълнение приоритети и мерки, свързани с увеличаване на приходната база на общините чрез предоставяне на нови приходоизточници“, посочват в мотивите си от финансовото министерство.

Според ведомството разширяването на приходната база на общините ще създаде възможност за повишаване на ефективността, по-пълно съобразяване с местните потребности и предоставяне на повече и по-качествени услуги на населението. С предоставянето на новия данък и съответно приходите от него следва да се повиши отговорността на местните власти за по-ефективно и ефикасно изразходване на средствата при спазване на засилена финансова дисциплина, ясно дефинирани приоритети и недопускане на просрочени задължения и вземания, посочват още от ведомството.