Правителството одобри Национална стратегия за детето 2008-2018 г. Целта на документа е да определи приоритетите за повишаване благосъстоянието на децата в България, съобщи правителствената
информационна служба.
Основните проблеми, които отчита стратегията, са демографската криза, високият дял на децата, непосещаващи и отпаднали от училище, психичното здраве и широкото разпространение на употребата и
злоупотребата с психоактивни вещества (цигари, алкохол, лекарствени средства и наркотици). Други значими обществени проблеми са наличието на различни форми на детски труд, насилието над деца,
високият брой на децата, жертви на пътнотранспортни произшествия, и др.
Стратегията обхваща всички сфери на обществения живот, оказващи значение върху благосъстоянието на децата, а именно – семейна среда, здравно обслужване, образование, отдих и свободно време,
алтернативни грижи, жизнен стандарт и социално подпомагане, преодоляване на експлоатацията и злоупотребата с деца, специални мерки за закрила, мнение на децата и право на идентичност и защита срещу
дискриминация.
Оперативните цели на проекта на стратегията са намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата, осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка
и училищно образование на всички деца, подобряване на тяхното здраве и насърчаване участието им при формиране и изпълнение на политиките, свързани с техните права и отговорности. За постигането на
тези цели са формулирани дейности и мерки в 11 приоритетни направления.
В приоритетна област „Семейна среда” са включени мерки за стимулиране на отговорното родителство, мерки за подкрепа при кризи и конфликти в семейството, както и за развиване на нови услуги като
медиация, семейно консултиране, обучение за родители и др.
По втората област „Жизнен стандарт и социално подпомагане” са предвидени дейности, насочени към подкрепа на доходите, съчетаване на професионалния и семейния живот, както и за увеличаване достъпа до
грижи за деца чрез разширяване на мрежата от дневни грижи.
Третата приоритетна област обхваща обществените отношения, регулиращи развитието на алтернативните форми на социални услуги в общността и създаването на нов тип грижа в специализираните институции за
деца.
Част от конкретните мерки в четвърта приоритетна област „Здравни грижи и обслужване” са повишаване на здравната култура сред населението чрез здравно образование за децата и техните родители,
осигуряване на профилактика на наследствените болести, предразположения и вродените аномалии, повишаване обхвата и качеството на профилактичните прегледи; здравно образование в училище, насочено към
придобиване на знания, изграждане на умения и нагласи за здравословен начин на живот; обхващане на новородените и децата от общопрактикуващи лекари; подобряване на достъпа на децата с увреждания до
лечебните заведения чрез оптимизиране на инфраструктурата им; утвърждаване ролята на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и малцинствените общности и др.
Петата приоритетна област е „Право на образование”. Дейностите, заложени в нея, са насочени към осигуряване на качествено предучилищно образование, основно и средно образование и професионална
квалификация. Включени са мерки като наблюдение на риска от отпадане от образователната система, превенция на отпадането на децата от училище, включващо обучение за децата със специални образователни
потребности; развитие на образователни и социални услуги с цел връщане на децата, отпаднали от образователната система; разширяване на гражданското участие в училище и разширяване участието на детето
в учебния процес; пълна интеграция на децата от ромски произход в общообразователната система.
Другите приоритетни области в проекта на стратегия са „Отдих, свободно време и развитие способностите на детето”; „Защита на децата от всякакви форми на злоупотреба, насилие и експлоатация”,
„Осигуряване правото на децата правонарушители на справедливо и законосъобразно отношение при зачитане на тяхното достойнство”, „Оказване на ефективна закрила на непридружени деца, децата-бежанци и
имигранти”, „Право на идентичност и защита срещу дискриминация” и „Участие на децата”.
Мерките, заложени в 11-те приоритетни направления, са насочени към постигането на основната цел на Стратегията – осигуряване на условия за ефективно упражняване на правата и подобряване качеството на
живот на децата, като условие за свободното и пълноценното им личностно развитие.
Очакваните резултати са намаляване на равнището на бедност за групата от 0 до 15 години и сред домакинствата с деца; развита мрежа от услуги за семействата с деца; намаляване на относителния дял на
децата, отглеждани в специализираните институции; гарантиран достъп до медицински услуги за всички деца; снижаване на показателите на детска смъртност и доближаването им до добрите примери от
страните на ЕС; постигане на 90% обхват на децата с имунизация от задължителния имунизационен календар; постигане на 100% обхват на задължителната предучилищна подготовка и увеличаване на
относителния дял на децата с увреждания, които са интегрирани в общообразователни училища. Очаква се още създаване във всяка община на културен център и модерна спортна база за всяко дете;
увеличаване на броя на детските предавания в медиите и други.
По проекта на стратегията е проведена широка обществена дискусия. Обсъдена е и в Националния съвет за закрила на детето. На национално ниво политиките за детето и изпълнението на стратегията ще се
ръководят от председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Включен е и механизъм за анализ от интегрираните проверки по правата на детето на местно ниво. Там наблюдението на политиките за
детето ще се изпълнява от Комисия за детето към Общинския съвет. Комисиите за детето трябва да разработят местни програми за детето.