Глобалната финансова криза все още намира ограничено отражение върху показателите за България. След фалита на Lehman Brothers и развитията в САЩ и някои страни от еврозоната обаче има индикации за засилване на косвените ефекти от глобалната криза върху българската икономика. Причина за това е пълната загуба на доверие между финансовите институции в САЩ и Европа и липса на ясна перспектива как проблемите в тези икономики ще бъдат разрешени, посочи днес управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров по време на третата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) и в. "Капитал".

Първото проявление на кризата беше по линия на фондовите борси в цял свят. От началото на 2008 г. борсите в цял свят са спаднали - между 10% в Словакия до 80% в Украйна. У нас в резултат на глобалната несигурност и намаляваща ликвидност от октомври 2007 г. започна понижение на индексите и дневните обороти. За периода от средата на октомври 2007 г. до средата на октомври т.г. индексът SOFIX е загубил почти 70% от стойността си, посочи още Искров, цитиран от пресцентъра на банката.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната също са били повлияни от кризата. Сравнение на първоначално публикуваните оценки за България показва нарастване на ПЧИ с 10% за първо полугодие на 2008 г. спрямо съответния период на 2007 г. Същевременно нарастването на ПЧИ за първата половина на 2007 г. спрямо съответния период на 2006 г. е било 67.6%. За юли и август 2008 г. има спадове на ПЧИ спрямо съответните месеци на 2007 г., а от началото на годината притокът на преки инвестиции в сектора на недвижимите имоти намалява. Тук следва да се имат предвид и еднократни фактори като приватизацията на ТЕЦ "Русе", покупката на ДЗИ и др. сделки, които силно изстреляха нагоре ПЧИ през лятото на миналата година, акцентира управителят на Централната банка.

Международната криза влияе положително върху цените на горивата и храните в международната търговия. Спадът в редица международни цени през последните месеци даде отражение върху инфлацията в България, като за август и септември действаше в посока потискане на инфлацията при горивата. Вероятно подобен ефект ще се прояви и в цените на транспортните услуги и храните през следващите месеци.

Кризата на международните финансови пазари няма директен ефект върху баланса на българските банки, тъй като тяхната кредитна дейност е насочена към българската икономика и нямат експозиции в американски ценни книжа.

По време на днешното събитие управителят на БНБ посочи четири основни канала, по които световната криза може да повлияе върху българската икономика:

1. Пряко влияние върху българската икономика ще оказва очакваното намаление на външното търсене вследствие на забавянето на темповете на растеж в САЩ и еврозоната, което вероятно ще ограничава темповете на растеж на българския износ.
2. Намаляването на притока на външни капитали, както във вид на преки инвестиции, така и като заемно финансиране, ще се отрази в по-слаба инвестиционна активност и в забавяне на растежа на кредитирането в икономиката. Намаленият приток на капитали, заедно с по-високите лихви, на свой ред ще доведат до ограничаване на достъпа до кредит и вероятно забавяне във вътрешното търсене (основно чрез намаляване на темповете на нарастване на инвестициите и в по-малка степен на потреблението)
3. В случай че глобалните ликвидни условия се влошат допълнително, съществува риск за продължаване на тенденцията към повишение на лихвените проценти в страната. На този етап обаче сигналите са точно обратните. В средата на месеца Правителствата на САЩ, ЕС и други засегнати държави изразиха ясната си политическа воля, че плътно застават зад системно значимите си банки, а 5-те най-големи централни банки се ангажираха с предоставяне на неограничена ликвидност на по-ниска цена. На практика това сложи точка на така наречената финансовата криза и започнахме да говорим за спад на растежа и заетостта, т.е. за потенциална рецесия в развитите икономики и забавяне на темповете на растеж в развиващите се икономики, в това число и в България.
4. Четвъртият канал за въздействие върху икономиката ни е понижението на международните цени вследствие на кризата. То ще се отрази в по-ниски цени на българския износ и внос. Влиянието на тези процеси върху условията на търговия вероятно ще бъде неутрално или дори леко положително, като вторично това ще се пренесе върху вътрешните цени и ще подпомогне снижаването на темповете на инфлация в страната.

Основният риск за българската икономика е спад на растежа на БВП в резултат на проявление на описаните по-горе ефекти – намаление на притока на чужди капитали или отлив на капитали от страната, което да доведе до значително забавяне на инвестиционната и кредитната активност. Това най-вероятно би довело до относително бързо съкращаване на търговския дефицит и на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, съпроводено със съкращаване на заетостта в някои сектори на икономиката, прогнозира Искров.

При запазване на описаните в горния рисков сценарий развития в по-продължителен хоризонт може да се очакват допълнителни ефекти по линия на динамиката на цените и пазара на труда. В такива условия е вероятно да наблюдаваме минимална инфлация или дори в отделни периоди дефлация, както и спад в заетостта, нарастване на безработицата и задържане на растежа на заплатите, каза още той.