Вчера германският президент Хорст Кьолер подаде оставка и създаде прецедент - никога досега германски президент не се е оттеглял преждевременно.

Оправдано ли е решението му? Коментар на Петер Щюцле:

Това не беше необходимо. В интервю на връщане от Афганистан президентът Кьолер направи едно изявление, което би могло да се изтълкува в смисъл, че германските войници там защитавали икономическите интереси на страната. Когато пет дни по-късно внезапно се надигна вълна на възмущение от казаното, Кьолер заяви, че не е искал да каже това. Той би могъл да спре дотук.

Защо реши да хвърли кърпата?

Само че критиката от страна на политици и медии продължи. И ето че Кьолер реши да хвърли кърпата. Като причина за решението си той изтъкна обвинението, че пропагандирал военни операции, които не са покрити от конституцията. С други думи: той, държавният глава, отстоявал една противоконституционна позиция. Подобна критика - тук Кьолер е прав - уронва престижа на президентския пост. За да защити високата длъжност от подобна критика, той реши да подаде оставка. Това заслужава уважение.

Междувременно се спекулира и в друга посока. Например, че той бил разочарован от канцлерът Меркел, която не го защитила от критиката. Нейн говорител заяви просто, че канцлерът няма право да коментира изявленията на държавния глава.

През последните седмици по адрес на Кьолер се носеше растяща критика, че през втория му мандат липсвали магистрални импулси от негова страна. Той знае обаче, както е видно от много негови изявления, в какво трудно положение се намират в момента Германия и Европа. Това, че в тази ситуация той спести на страната една мъчителна дискусия върху нейния държавен глава, заслужава най-голямо признание и неутрализира критиката, че той не бил на висотата на заемания пост.

Кой ще наследи Кьолер?

Сега до 30 дни трябва да се проведе заседание на Федералното събрание, което ще избере следващия президент на Германия. В близките дни правителството и опозицията ще обявят своите кандидати, и предвид разпределението на силите в парламента може да се очаква управляващият лагер да наложи своя човек. Да се надяваме, че Хорст Кьолер няма да бъде запомнен единствено с това, че е първият германски президент, подал оставка. Това няма да бъде справедливо.