Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) публикува днес на сайта си прогнозния документ на България за развитие на възобновяемата енергия до 2020 г. Информацията е съобразена с изискванията на директива 2009/28 на Европейската общност за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, съобщава пресцентърът на МИЕТ. Документът беше одобрен от Съвета по европейски въпроси към Министерския съвет.
Директива 2009/28/ЕО определи задължителни национални цели на всяка държава членка на ЕС. За България това е постигане на най-малко 16% дял на ВЕИ в крайната консумация на енергия през 2020 г. В това изискване се включва и задължителен 10-процентов дял на енергия от възобновяеми източници в целия транспорт.
Държавите членки, в това число и България, са длъжни да приемат и представят на Европейската комисия националните си планове за изпълнение на тези цели до 30 юни 2010 г. Шест месеца преди този срок всяка страна е задължена да публикува и представи на ЕК своя прогнозен документ. Той трябва да съдържа минимум два показателя:
- очаквано свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници спрямо определената за страната индикативна крива, което може да се прехвърли на други държави членки, както и прогнозен потенциал за съвместни проекти до 2020 г. и
- прогнозно търсене на енергия от възобновяеми източници до 2020 г., което ще бъде задоволено извън вътрешното производство.
Прогнозният документ посочва, че сумарният технически потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници в България е приблизително 4500 ktoe годишно, като най-голям дял се пада на хидроенергията (~31%) и биомасата (~36%). Географското положение на страната предопределя сравнително минимален дял на вятърната енергия (~7.5%) и енергията на приливи, отливи и морски вълни. Страната има значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство - източници на твърда биомаса и на суровина за производство на биогаз и течни горива. Към 2008 г. в България най-пълноценно се използва потенциалът на хидроенергията чрез ВЕЦ, и отчасти твърдата биомаса. С бързи темпове се развива производството на електроенергия от вятърни и слънчеви централи, както и използването на слънчева енергия за битови нужди.
Документът прогнозира, че производството на енергия от възобновяеми източници в България ще нарасне до 1955 ktoe годишно към 2020 г., докато през 2005 г. този показател е бил 1097 ktoe.
Потенциалът на страната за съвместни енергийни проекти от възобновяеми източници с други държави членки е свързан най-вече с р. Дунав и в по-малка степен с Черно море. Идеята за изграждане на две общи хидроцентрали между България и Румъния се възроди през 2008 г. и е реално проектите да завършат преди 2020 г.
През периода 2012-2018 г. в България се очаква свръхпроизводство на енергия от възобновяеми източници спрямо индикативната крива в размер на 74 ÷ 475 ktoe годишно в зависимост от енергийната ефективност на вътрешната икономика и спадащата енергийна интензивност за единица брутен вътрешен продукт, посочва още документът.
След 1 януари 2017 г. България може да реализира ограничен внос на биогорива, за да бъде изпълнена задължителната цел от 10% дял в транспорта на енергия, произведена от възобновяеми източници. Прогнозният размер на вноса е 30-80 ktoe енергиен еквивалент.
