Секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в Югоизточна Европа и България се развива добре, но за да достигне стандартите на водещите страни като САЩ, Япония и западноевропейските държави, трябва да се свърши още много работа. Това стана ясно от презентациите на участниците в дискусионния панел "Информационни и комуникационни технологии в Югоизточна Европа: стратегически въпроси на научното и технологично развитие" от Десетия икономически форум на високо ниво на ЦЕИ, който се провежда в София.
За да подпомогне развитието на сектора, Европейската комисия направи изследване, озаглавено The Great-IST Project Perspective, което да посочи какви са пречките пред по-доброто бъдеще на ИКТ и как те следва да бъдат преодолени.
На първо място трябва да се преодолее липсата на координация между държавните институции и частния сектор. Препоръката на ЕК тук е да се създаде едно административно тяло, което да отговаря и да координира всички бюрократични процедури, засягащи сектора. За тази цел в България са приети Закон за електронната търговия и Закон за електронно управление. Законът за електронно управление задължава субектите (държавните органи, лица, изпълняващи публични функции, организации, предоставящи обществени услуги) да предоставят възможност за заявяване и получаване на всички услуги, които предлагат и осъществяват, и по електронен път. Освен това законът въвежда принципа за еднократно събиране на данни. Това означава, че данни, които са вече веднъж събрани, не могат да бъдат изисквани повторно от гражданите и фирмите. Министерството на държавна администрация и административната реформа вече е стартирало две програми на стойност 25 млн. лева, които са част от реформирането на българската административна структура, съобщи директорът на дирекция "Електронно правителство" към министерството Юри Алкалай. Първата предвижда създаването цялостна система за електронно управление, а втората - създаването на регионални системи. Стартиран е и пилотен проект за обучение по информационни технологии на служители от държавната администрация на местно ниво.
На второ място е засилването на сътрудничеството между университетите и бизнеса. Проблем за ИКТ сектора е липсата на добре подготвени кадри. Затова Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) предвижда програми за привличане на специалисти от съседни на България държави, както и за връщане на наши специалисти, които живеят и работят в чужбина. Това съобщи председателят на агенцията Пламен Вачков. Освен това най-голямата компания на нашия информационен пазар Hewlett Packard (HP) също активно подпомага образователния сектор. HP има свои програми за подпомагане в три български университета. Те целят подготовката на висококвалифицирани кадри и подобряването на програмите за обучение на самите университети. Според Саша Безуханова, генерален директор на HP България, трябва да се обърне сериозно внимание и на гимназиалното образование.
На трето място е създаването на благоприятен бизнес климат в страната. Затова е нужно информацията за различни държавни проекти и проекти, финансирани от ЕС, да бъде лесно достъпна. Административните процедури трябва да бъдат по-опростени и частният сектор следва да бъде привлечен към държавни проекти – нещо, което в България засега не се получава, тъй като повечето частни компании в страната считат, че финансирането за такива проекти се разпределя предварително към "приятелски" структури и съответно частният бизнес не желае да хаби ресурси в предварително загубени начинания.
Четвъртият проблем е повишаването на качеството на инфраструктурата в ИКТ. Положението в Югоизточна Европа е следното - телекомуникационният пазар бележи растеж между 30 и 50%. В България пазарът за мобилни комуникации е удвоил ръста си за период от две години и половина, каза изпълнителният директор на "Вивател" Ричард Шиърър. Но достъпът до широколентов Интернет все още не е достатъчно голям, тъй като повече потребители в развиващите се страни (включително и в България) считат, че той е сравнително скъп.
Петият проблем е липсата на достатъчно надеждна статистическа информация за ИКТ сектора. Съгласно препоръките на ЕК националните статистически агенции на държавите от Югоизточна Европа трябва да подобрят работата си.
Като последна препоръка ЕК предлага засилване и развитие на международното и регионалното сътрудничество. Страните в региона
на Югоизточна Европа са твърде малки, за да могат поотделно да сформират собствен конкурентен пазар на информационни технологии, заяви Александра Ракович, експерт в Работна маса II
Икономика в Пакта за стабилност на Югоизточна Европа. Така че е нужно да има по-широко сътрудничество, което да доведе до стабилно развитие на
пазара.
Средният растеж на ИКТ сектора за региона е 45%, докато в САЩ е 60%. Брутните инвестиции в изследователските звена в Югоизточна Европа
достигат най-много до 1.1-1.2% от БВП и то за държави като Хърватска, които са най-напреднали в това отношение в региона. За сравнение в САЩ този показател е 2.68%, а за Япония –
3.18%.
В България секторът на ИКТ допринася с 9% за БВП, а растежът на самия сектор през тази година се очаква да е 14%. В близко бъдеще се очаква
той да достигне и до 15%.
Още новини от втория ден на Десетия Икономически форум на високо ниво на ЦЕИ:
