Обявяването на балансите на търговските банки за първото тримесечие на 2006 година вече е факт. В тази връзка сайтът "Моите пари" е направил анализ на настъпилите промени на пазара на кредити през този период. Анализирани са данните за размера на ипотечни и потребителски кредити, отпуснати в лева. Мотивът за разглеждане на пазара на кредити в левове е продиктуван основно от факта, че кредитите отпуснати в националната валута все още заемат по-голямата част от всички отпуснати кредити, обясняват от "Моите пари". Графиките по-долу показват, че тенденцията при кредитирането, като общ обем и във всички валути основно се определя от динамиката на отпуснатите кредити в левове. За нуждите на анализа са разгледани данни за отпуснатите кредити за периода 01.01.2003 г. – 31.04.2006 г. и по-конкетно, ръстът в кредитирането през този период. Обобщените данни са представени в приложените графики.
Econ.bg Ви предлага да се запознаете с анализа на "Моите пари":
Резултатите от анализа показват интересно състояние на
пазара. Нека за начало разгледаме какво е развитието при ипотечните кредити. От графиката е видно, че от началото на годината в този сектор на банковото кредитиране се наблюдава трайна
тенденция на ръст в отпуснатите кредити. Ръстът на ипотечните кредити отпуснати в лева през месец април спрямо месец март по данни на БНБ и по изчисления на "Моите пари" е в размер на 3.71%.
Ръстът, отбелязан през този месец, е и най-високият от началото на 2006 година.
От графичното представяне на темповете на ръст при ипотечното кредитиране се наблюдава другото характерно явление – цикличността. Какво по-точно се има предвид? Взетият за база период за анализ обхваща 40 месеца и дава достатъчно ясна представа за споменатата цикличност. Периодът обхваща три пълни цикъла и началото на четвъртия. Така представени, данните ясно очертават характерния ръст в кредитирането започващ от месец януари всяка година и продължаващ до април-май. След този период започва спад, който продължава до ноември, след което ръстът се възстановява до края на годината. От това може да се направи заключението, че като цяло месеците януари и ноември се характеризират с относително ниски стойности, тъй като срокът до финализиране на сделките е около месец и това в известна степен измества цикъла малко напред във времето, докато април и май са със сравнително най-високи стойности.
Малко изключение от така описаната тенденция е периодът 2003 година. От графиката е ясно видимо, че описаните дотук циклични процеси не са съвсем точно изразени за този подпериод. Прави впечатление, че първоначалният ръст след януари се запазва до месец април и след това отбелязва отново засилване от юли до октомври, а през декември отбелязва най-ниските си стойности в сравнение с предходните 4 месеца (5.44%).
Като обобщение на казаното дотук относно състоянието на пазара на ипотечни кредити опуснати в левове, може да се заключи, че тенденцията, формирана в предходните периоди, се повтаря, при това съвсем закономерно и през настоящия. Би следвало да се отбележи също, че въпреки ръста в кредитирането, то той леко забавя темп и по-скоро се връща към нива от 2003 година. От това би могло да се направи и второ заключение: 2004 година се оказва пикова в кредитирането за разглеждания период.
Нека сега обърнем поглед и към другия сегмент от пазара на кредити, който има значителен дял – потребителските кредити. Състоянието на този сектор също е изразен графично и също се наблюдава характерна тенденция. И тук, както при ипотечното кредитиране се забелязва цикличност, която е значително по-изразена. Цикличността се изразява с ръст, започващ от януари и продължаващ до юни, след което започва спад до края на годината. Това дава възможност да се заключи, че тенденцията при потребителските кредити се характеризира най-общо с ръст до средата на годината и след това спад. Впечатление прави, че втората половина на всеки подпериод се характеризира с по-голяма динамика. По-точно се има предвид, че спадът се формира от редуващи се ръстове и спадове, но като цяло формиращи спада.
Става ясно, че цикличността е ясно формирана и изразена, като най-голямото търсене на потребителски кредити се регистрира в първата половина на годината и спорадично през отделни месеци през втората. Така формирана, тенденцията дава основание да се счита, че тя в голяма степен ще се повтори и през първата половина на 2006 г., като изключим месец март, който променя в известна степен общия й вид. Обобщавайки резултатите за ръста в потребителското кредитиране, може да се заключи, че ръст има, но темпът му се забавя. Темпът на нарастване на кредитите, отпуснати в лева за месец април спрямо март, е 3.71%. Следвайки цикличността, може да се очаква че ръстът ще продължи и през месец юни, след което е възможно да се формира лек спад през летните месеци. Тенденцията на развитие на отпуснатите потребителски кредити е много сходна с тази при ипотечните, т.е. темпът на нарастване, както и цикличността се запазват, но вече на по-ниски нива.
Като заключение на всичко казано дотук за състоянието на пазара на ипотечни и потребителски кредити, отпуснати в лева, могат да се направят още няколко извода, които биха могли да дадат известен отговор на някои въпроси, възникнали в процеса на анализ. От анализа вече стана ясно, че по отношение на темповете на нарастване на кредитирането се наблюдава известно забавяне. Примерно тълкуване на така формиралата се ситуация на пазара може да е в следните две посоки – на първо място, засилване на мерките от страна на БНБ срещу кредитната експанзия, която ако не бъде премерена и контролирана, би могла да се превърне в опасност за банковата система и на второ място, насищане на интереса към кредити (потребителски и ипотечни).
По отношение на първата посока може да се счита, че мерките на Централната банка за ограничаване на кредитната експанзия не оказват съществено влияние. Пример за това е трайно намаляващият годишен процент на разходите, както по ипотечни, така и по потребителски кредити. Също така тенденциите да бъдат премахнати ограниченията пред банките при отпускането на кредити дават основание да се счита, че БНБ няма сериозно влияние върху забавянето на темповете на кредитиране. В този ред на мисли, като по-вероятна причина за спада в темповете се оформя насищането на пазара. В това няма нищо странно, неочаквано или обезпокоително. Насищането на пазара е естествен етап от неговото развитие и се проявява обикновено след продължителен ръст или пикови стойности. Наблюденията за отпуснатите ипотечни кредити сочат, че най-голям ръст се наблюдава през месеците април-май и ноември-декември. Това са месеци, които традиционно се характеризират с висок обем на отпуснатите кредити в резултат на пролетните промоционални оферти на банките и предстоящите празници в края на годината.
По малко по-различен начин стоят нещата при потребителските кредити. Както вече бе отбелязано, при тях ръстът е в първата половина на годината и след това се наблюдава спад през втората. Това е съвсем закономерно, тъй като последните месеци от годината са наситени с празници, покриват се задължения натрупани през годината, покриват се семейни разходи и др.. Всичко това се отразява на бюджета на домакинствата и е съвсем резонно да се потърси потерибелски кредит за покриването им. Освен това немалка част от хората търсят кредити в началото на лятото предвид предстоящите дни на годишен отпуск, също така необходимостта от ремонт на жилището, пътувания през лятото и др..
Трето, алтернативно обяснение за спада в кредитирането в лева е пренасочване на клиентите към кредити в евро или друга валута. Консултантите на българският кредитен посредник "Кредитланд" споделят, че по-голямата част от потребителските кредити клиентите предпочитат да са в български левове. В това има известен резон, тъй като тези кредити са предназначени за покриване на текущи нужди или за закупуване на дадена стока със сравнително ниска стойност. От такава гледна точка по-удачно е кредитът да бъде в лева. От друга страна, също по наблюдения на консултантите на "Кредитланд" при ипотечните кредити влияние оказват по-ниските лихви по евровите кредити.
След като беше анализирана динамиката на пазара на ипотечни и потребителски кредити, би следвало да се даде оценка как тя е повлияла върху банковата система и по-конкретно върху пазарните дялове на банките. Резулатите към 31.03.2006 г. сочат, че няма съществена промяна в структурата на пазара. Банките с традиционно висок пазарен дял запазват своите позиции. Петте банки с най-висок пазарен дял при ипотечните кредити, отпуснати в лева са следните: Банка ДСК – 32.88%, ОББ – 23.99%, Булбанк – 14.76%, ПИБ – 7.50%, Пощенска банка – 6.29%. С изключение на Булбанк, останалите четири банки отбелязват леко свиване на пазарните си дялове в левовите кредити. Известна причина за това е нарастването на дяловете на банки, като Банка Пиреос България, Райфайзенбанк, Алианц, ДЗИ и Ибанк. Въпреки това, както се спомена вече, структурата на пазара не се променя. При потребителските кредити отпуснати в лева банките, заемащи челните пет позиции са: Банка ДСК – 40.47%, ОББ – 14.88%, Пощенска банка – 7.67%, СосиетеЖенерал Експресбанк – 7.32%, Райфайзенбанк – 7.00%. Впечатление прави, че при това кредитиране Булбанк и Пощенска банка отстъпват позициите си на СосиетеЖенерал Експресбанк и Райфайзенбанк. Тук банките, заемащи най-висок пазарен дял отбелязват известно нарастване. Изключение прави Банка ДСК, която свива дела си от 44.40%, но това също не променя структурата в този сегмент.
Изброените банки не изчерпват напълно анализа. Целта на това представяне е да стане видно, че са настъпили известни промени на кредитния пазар в страната, като статуквото не е променено. Мотив за разглеждането на банките описани по-горе е, че те в голяма степен са представителни за състоянието на пазара. Нещо повече, тъй като са с най-високи пазарни дялове, естествено е да формират тенденциите на него.
Настъпилите незначителни промени на пазара, като цяло не се отразяват в офертите, предлагани от банките. Така например в сегмента потребителски кредити без поръчител (примерът е избран за този вид кредити, тъй като интересът към тях продължава да е относително висок) офертите на банките са без съществени промени. Само за пример: максималните срокове и суми на отпусканите кредити на някои от банките изглеждат така - "Булбанк" предоставя кредити без поръчители за максимална сума 15000 лв., и срок от 5 г. (срокът вече е намален от 7 години), "Райфайзенбанк" – 12000 лв. и 7 г., "Първа инвестиционна банка" – 30000 лв. и 5 г., "Токуда банк" – 5000 лв. и 5 г.; "HVB Bank Biochim" и "Хебросбанк" – 7000 лв. и 7 г., "Пощенска банка" – 10000 лв. и 5 г.; "Сосиете Женерал Експресбанк" – 20000 лв. и 7 г.; "ОББ" – 8000 лв. (сумата нараства от 5000 хил.лв.) и 5 г.; "Прокредит банк" – 5000 лв. и 3 г. (срока е намален от 5 г.). една банка вече не предлага кредити без поръчител и това е "Емпорики банк". Запазва се също така и малкият брой на офертите от този тип.
Предвид на казаното по-горе в анализа, съветът на "Моите пари" към желаещите да кандидастват за кредит е да следят офертите на банките в цитираните периоди. В тях се очаква да се направят най-добрите предложения за годината, респ. да се получи кредит при най-изгодните за кредитополучателя условия.
"Моите пари" извършва постоянно наблюдение на пазара и всички нови условия по офертите на банките биват публикувани на сайта. Актуалните към момента оферти и условията по тях за потребителски кредити можете да откриете на адреса на сайта www.moitepari.bg. Там са поместени над 130 оферти, като е предоставена възможност за тяхното сравнение.
