Олющени фасади, опасно килнати кирпичени къщи и руини на исторически светини съпровождат туристите в разходките им в най-живописната част на Велико Търново.

Всяка втора сграда от Самоводската чаршия до крепостта Царевец се руши, отчита в. "Янтра Днес".

Стамболовият хан е най-ужасяващата гледка по пътя. Сградата е национален паметник на културата. Строена е през 40-те години на XIX в. от бащата и чичото на Стефан Стамболов. Според историческите хроники в зданието е работил и бунтовният Капитан Дядо Никола. През 1980 г. сградата е пометена от пожар. В навечерието на 800-годишнината от въстанието на братята Асен и Петър арх. Дафина Кирилова, автор на сградите по Самоводската чаршия, изработва през 1983 г. проект за възстановяването и адаптацията на хана. Той така и не се реализира. После дюкяните на хана са реституирани. Наследниците са 18. До днес не могат да се поделят. През първия мандат на кмета Рашев Община Велико Търново кандидатства с проект пред японското правителство за възстановяването на Стамболовия хан. Проектът не спечели, парите отидоха в Пловдив. Ако някой ден ханът се възстанови, то това трябва да стане в автентичния му вид, защото е обявен за паметник на културата, категорични са архитектите.

Днес Стамболовият хан е джунгла и змиярник, оплакват се съседите от околните заведения и къщи на улицата, носеща името на бележития реформатор. Последно през пролетта по тясна пътечка влизахме отзад в хана, за да видим какво е останало от него. Гледката беше страшна, разказа сервитьорка от съседно заведение. Покривът беше сринат върху дървета и храсти. Сега не може да се стигне, вече е много опасно, някой трябва да разчисти растителността, но никой не го прави, разказа момичето. Над металните платна, с които са затворени останките от към улицата, се виждат остатъците от изтръгнати кабели.

Точно до Стамболовия хан е долепена друга руина. За нея спор да си възстанови собствеността води Евангелската методистка епископална църква с нотариален акт от 70-те години на миналия век. След това една до друга на калкан са залепени три къщи, окачествени в общинските регистри като опасни и подлежащи на събаряне. Те са собственост на великотърновци и софиянци. В една от постройките стената на третия етаж се е отлепила. От горе до долу е зейнала дупка поне от 30 см и кирпичената стена се държи на магия. Всеки момент може да падне и да убие някого, предупреждава собственичката на магазин отсреща. Така е поне от 10 г., наследниците се съдят, съседите не могат да се поделят, собствеността е частна, Общината не може да се намеси, обобщава търговката.

Изпочупени прозорци и зейнали врати запечатват с камерите си туристите

Опасностите за туристите не свършват до тук. Керемидите от съседната къща застрашително са се надвесили над тротоара. Партерният етаж изгоря при пожар.  Зад изпочупените стъкла на металните решетки се веят изподрани найлони.

Отсреща е една от култовите механи във В. Търново, но от миналото. Върху покрива на “Болярска изба” са израснали няколко дървета. Кръчмата е частна собственост на софиянци.

След петдесетина метра надолу по улицата се стига до още един “паметник” на безхаберието. Къщата на ъгъла срещу паметника на Велчовата завера и хотел “Янтра” е собственост на софийската фирма “Тобо”. Столичаните купиха имота, защото бяха намерили клиент за банка. Сделката пропадна и след многобройни предупредителни писма от Общината от “Тобо” затвориха избитите прозорци с шперплат. За къщата имаше оферти за покупка преди кризата, цената стигна четвърт милион евро, но от “Тобо” не я продадоха. 

Порутените къщи и запечатани с дъски магазини следват една след друга до паметника на Никола Пиколо. Там на малкото площадче под носа на статуята на бележития лекар и общественик са подредени контейнерите за боклук и това също диви туристите. В левия ръкав на улицата няма тротоар. Железа, наподобяващи предпазна ограда, са поставени върху изкопа на бившото заведение “Кацата” и останките от Арменската църква.

На площад “Иван Асен II” положението не е по-розово. До сградата на “Корпоративна търговска банка” стърчат останките от къщата на убития банкер Емил Кюлев. В нея приживе Кюлев имаше намерения да прави салон на изкуствата. Днес къщата е изтърбушена и туристите също снимат останките й за спомен от старопрестолно Търново.

Катинар стърчи пета година на тежката метална порта на Стария окръжен съвет, на най-хубавото място срещу крепостта “Царевец”. Отдавна сградата, която е паметник на културата, трябваше да се е превърнала в петзвезден хотел, носещ името на цар Калоян, но не е. Същевременно Община Велико Търново не може да си върне собствеността на знаковата сграда, защото в договора няма посочен срок за строителството на хотела.

През август 2005 г. фирмата на Георги Вълев “Поликомерс СГ” ЕООД купи общинския имот от 1762 кв. м за 1,47 млн. лв. на разсрочено плащане. Бизнесменът декларира инвестиция от 15 млн. лв. за петзвезден хотел, който трябва да е готов за три години. От проекта се заинтересува лично дори Гасан Аиди, президент на Световната хотелиерска и ресторантьорска асоциация при посещението си миналото лято във В. Търново.

Вместо да се модернизира, сградата се руши. Избити са прозорците. На терасата е поникнало дърво. Бледо си личи, че знаковата сграда беше ремонтирана  преди десетина години по проекта “Красива България” с пари на ЕС и ПРООН. Трафопостът е разбит. Металните му врати са подпрени с тротоарна плочка. В разградения двор поне са ремонтирани пейките. Наскоро общинската туристическа агенция “Царевград Търнов” извади 200 лв., за да смени дъските, на които туристите сядат, за да гледат емблематичния спектакъл “Звук и светлина”.