Ревизираният План за възстановяване и устойчивост на България включва 11 нови проекта и 7 нови реформи, срещу които страната ни ще получи 12,6 млрд. лева. Общо проектите стават 57, а реформите – 43, като се очаква да бъдат активирани още около 8 млрд. лева национално съфинансиране през държавния бюджет и частни инвестиции, така че общият икономически импулс от Плана да бъде около 20 млрд. лева в следващите години.

Това съобщи вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет, след като във вторник новата версия на Плана беше качена за обществено обсъждане.

„На първо място, искам да разсея съмненията, че има риск за тези средства. Парите за България са сигурни и чакат да постигнем консенсус по Плана. Те ще дойдат след като той бъде изпратен и одобрен. Другите страни също все още не са получили техните средства. От една страна, споделям желанието да бързаме, но от друга страна индикациите, които сме получавали и от европейските институции, винаги са били, че по-важна е не бързината, а да представим План, който да отговаря на амбициите и да предвижда използване на тези средства по най-добрия възможен начин“, коментира Атанас Пеканов. 

В краткия срок за работа са преработени и подобрени голяма част от проектите, увеличени са парите за два важни сектора – образование и здравеопазване, посочи вицепремиерът. „В сектора здравеопазване вместо саниране на болници, проектите задават много повече фокус  върху осигуряването на апаратура, както и два конкретни проекта – за т.нар. „строук“ центрове, които да лекуват и третират случаи на инсулти, и за спешна медицинска помощ по въздух, т.нар. HEMS“, обясни Пеканов.

„В сферата на образованието текущите проекти бяха добри – те са надградени с повече ресурси и нов допълнителен компонент – национален СТЕМ център за обучение на учители. В сферата на науката също е засилена програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации – като се засилва частта за стимулиране на фирмите с т.нар. иновационен печат, т.е. най-иновативните фирми“, добави той.

Програмата за подкрепа за развитие на индустриални паркове е променена с цел по-цялостно развитие на тези паркове, а като партньор се включва Европейската инвестиционна банка, обясни вицепремиерът.

Увеличава се ресурсът за Програмата за икономическа трансформация, като в нея има три фонда – растеж и иновации, зелен преход и кръгова икономика, инвестиции в климатичен неутралитет и цифрова трансформация. „Тук се въвежда именно такъв модел на финансови инструменти, които да гарантират, че средствата се използват по по-добър начин, именно в такива бизнеси, които носят възвръщаемост. В същото време е неимоверно важно да осигурим бърза подкрепа и безвъзмездна подкрепа за бизнеса, като тук остават да се намери точният баланс между грантове и финансови инструменти, който все още търсим“, обясни вицепремиерът.

Атанас Пеканов посочи още, че в сферата на енергетиката е направено много – въведени са три нови проекта, които да удовлетворят изискванията за развитие на алтернативни енергийни мощности в бъдещето.

„В същото време прекалибрираме програмата за саниране, като отпадат 200 млн. лева за саниране на еднофамилни къщи, тъй като имаше съмнения дали именно тези бенефициенти имат нужда от тези средства. Въвежда се и 15% съфинансиране за къщите от по-висок енергиен клас. Увеличаваме 7 пъти бюджета за програмата за финансиране на ВЕИ на покривите на жилищните сгради и почти двукратно тавана за финансиране на даден проект. По другите проекти приехме някои ограничения в бюджета, тъй като трябваше да намерим нужните ресурси. Разширява се компонента „Биоразнообразие“ с един нов проект за гарантиране и възстановяване на екосистемите“, разказа Пеканов.

Остават няколко червени линии между България и службите на ЕК, сподели служебният заместник министър-председател. „Бъдещето на въглищните региони  е един от трудните въпроси с дългосрочни последици за съответните региони в България. Неслучайно призовавам партиите да водим дискусии по този въпрос. Решенията е редно да бъдат взети от демократично избраните представители. Проектите в Плана ще се изпълняват през следващите 7 години и е редно да има приемственост със следващото регулярно правителство, което да е съгласно с тези решения“, коментира той.  

„За съжаление проектът за напоителни системи не беше развит и защитен добре при встъпването ми в длъжност – липсват нужните за такъв грандиозен проект обосновки пред Европейската комисия как той няма да навреди на околната среда, липсва оценката на въздействието върху околната среда. Проектът рискуваше да се забавим с Плана още месеци и се наложи махането му, но като компенсация сме предложили Фонд за модeрнизиране на селското стопанство“, каза Пеканов и сподели, че сходен проект на Румъния също е премахнат по Плана заради рискове за околната среда.

Служебното правителство е успяло да намали концентрацията на ресурси в столицата, каквото желание обяви отдавна Пеканов. „Имаше два специфични проекта за София, за около 500 милиона лева, които сега биват намалени с 200 милиона лева, като запазихме проекта за метрото“, коментира той.

Вицепремиерът сподели, че се включват два нови проекта в сферата на бизнес средата – център за наблюдение на рисковете и система за киберсигурност, но и важни реформи, които ще са насочени най-иновативните компании и ще им помогнат да се развиват в България, като тук са изслушани техните нужди и са отразени някои от техните проблеми.

„Друга реформа залага създаването на Съвет за икономически анализи, в който да влизат водещи български икономисти, които преподават в престижни университети.  Лично разписах тази реформа, защото смятам, че ще е изключително полезно подобни експерти да могат да изготвят и публикуват годишен доклад за предизвикателствата и решенията пред българската икономика и общество – нещо, което често липсва в страната ни, и е липсвало и при изготвянето на Плана за възстановяване и устойчивост сега“, разказа Пеканов и посочи, че благодарение на първоначалната работа именно на такъв съвет е изготвен Планът за възстановяване и устойчивост на Гърция.

„В компонента социално включване сме заложили два нови проекта – модернизиране на материалната база за Агенцията за социално подпомагане, както и за модернизация на Агенцията по заетостта. Още една важна реформа беше предложена от колегите от МТСП – за индексиране на гарантирания минимален доход, която адресира дългогодишна критика към страната ни, по отношение на липсата на такава индексация и съответно на нужните средства за социално изключените ни граждани“, разказа още Пеканов.

„В сферата на здравеопазването също има два нови проекта – за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ – HEMS, както и за националната дигитална платформа за диагностика“, посочи Пеканов и добави, че са преработени и текущи проекти, а компонента е увеличен със 170 млн. лева.

„Моето мнение е, че следващото българско правителство трябва да работи и по активиране на заемната част по Плана за възстановяване и устойчивост. Това са заемни средства, които да се влеят сега в икономиката ни, и да бъдат изплатени далеч във времето. Икономически именно този подход има смисъл и много други страни в ЕС също го използват. Това ще даде възможност и на проекти, които към момента не са влезли в Плана, да бъдат включени“, каза още той.

„Много е важна приемствеността – затова отправих апел към политическите партии да обсъдим двете горещи теми, които остават на масата – едната е в сферата на енергетиката, другата е по отношение на върховенството на закона. Планът изисква да заложим амбициозни реформи, които ще се случат в следващите години. Не е редно един служебен кабинет да заложи такива въпроси от политически характер и трябва да има приемственост и дискусии, за да се реши как ще бъдат адресирани нуждите от такива по-големи амбиции в тези сфери“, обобщи Пеканов.