Както се предполага, че френският президент Никола Саркози е предупредил Дейвид Камрън, когато вторият се е чудил дали да организира референдум за напускане на ЕС: „Правителството избира какви въпроси да пита, но гласоподавателите решават на какви въпроси ще отговарят.“ Както е видно, в крайна сметка Камерън отхвърли съвета на Саркози и във Великобритания ще се проведе референдум за напускане на съюза през 2017.

За мнозина референдумът е на ръба на бръснача, като според предварителните социологически проучвания електоратът е разделен приблизително по равно и въпреки усилията на министър-председателя, че ще успее да убеди мнозинството за оставане на Великобритания в съюза, от евроскептичната опозиция посочват, че няма алтернативна политика на текущото правителство в страната, която ефективно би могла да спре притокът на бежанци към Острова, а именно това е най-значимата причина за напускане на ЕС според социолозите. Същевременно най-привлекателната политика на Камерън – предложението за премахване на данъчните облекчения за гражданите на Европейския съюз – вече беше отхвърлена.

Въпреки това през последните седмици станаха ясни някои неща, които може би предполагат, че настоящата логика, според която Великобритания все пак ще напусне Европейския съюз, греши, пише Wall Street Journal:

1. Вече е напълно ясно, че премиерът Дейвид Камерън ще защити позицията за оставане на страната в ЕС

Въпреки че официално неговото мнение е „отврорено“, всички ходове на премиера са насочени към задържането на страната в ЕС и освен това правителството не полага абсолютно никакви усилия за подготовка на страната за евентуален изход от Европейския съюз. И въпреки че първоначално самият Камерън може да е бил изкушен да поведе кампанията в защита на напускането на съюза с цел обединяване на разединената си Консервативна партия, напоследък тонът му подчертава важността на оставането на страната в съюза.

2. Камерън може би ще срещне по-малко опозиция, защитавайки оставането на страната, отколкото първоначално се предполагаше

Евроскептиците настояват министрите в кабинета да имат правомощието да подкрепят напускането на ЕС. Но Камерън гарантира, че цялото правителство ще подкрепи преговорната му стратегия, така че дисидентите сред министрите в страната може би ще трябва да са готови да подадат оставката си. Според анализатори е възможно някои фигури от кабинета да напуснат, но със сигурност ключовите фигури ще подкрепят Камерън.

Така евроскептиците губят важен потенциален съюзник в борбата за напускане на Европейския съюз.

3. Анти-ЕС лагерът е относително по-хаотичен, въпреки очевидното затвърждаване на позициите им според социологическите проучвания

Всъщност в страната едновременно се провежда не една, а две кампании за напускането на ЕС, а в лагера на евроскептиците е разделен от дълбоки политически и личностни конфликти, а предизвикателството пред него е да убеди публиката, че сегашното положение на Великобритания е нетърпимо, въпреки че липсва единна визия какво трябва да е светлото бъдеще пред страната. Нещо повече – самите опоненти на оставането в Европейския съюз предлагат широка гама от възможности за развитието на Англия, както и за връзките между нея и 27-те държави от съюза.

4. Най-силният аргумент на евроскептиците всъщност може да се окаже ахилесовата им пета

Няма съмнение, че бежанската криза и заплахите за терористични нападения извикват в съзнанието на обикновения жител на Острова представа за некомпетентността на Европейския съюз, срещу която единственото спасение е напускането на съюза, но в действителност според някои текущата криза изисква общо разрешаване от страна на целия съюз.

5. Референдумът във Великобритания е просто поредното проявление на политическата битка, която се води из цяла Европа

Британските евроскептици може да не желаят да бъдат приемани за приближени на Марин льо Пен, но със сигурност са част от същото политическо движение. А всички досегашни избори са показвали, че – макар противниците на глобализацията да са достатъчно на брой, за да съществуват като политически представена група – националистите определено нямат необходимата тежест, за да извоюват доминираща позиция в политиката.