Сомалийските пирати, отвлекли българския кораб "Панега", все още не са се свързали с корабособственика "Български морски флот" (БМФ). Това заяви изпълнителният директор на параходството кап. Христо Донев. Той уточни, че обичайната практика е похитителите да потърсят контакт, след като плавателният съд акостира, предаде БНТ

Капитан Донев каза, че няма връзка с екипажа - изключени са сателитните
системи за проследяване и мобилните телефони. Преговорите с похитителите ще се водят единствено от Параходство "Български морски флот".

Междувременно от Министерството на външните работи съобщиха, че отвлеченият кораб се движи към т. нар. Рог на Африка със скорост около 10 морски възела. Контакти с екипажа не са установени. Работната група по случая  следи обстановката, анализира всяка постъпваща информация и е в постоянен контакт с фирмата-собственик на кораба.

Кап. Донев подчерта, че екипажът на "Панега" е обучен за реакция при пиратско нападение и е спазил всички процедури. Капитанът Румян Попов е забелязал навреме бързоходната лодка на похитителите, но нападението е станало много бързо - пиратите са успели да се качат на борда за около 10 минути. По същото време в Аденския залив е бил и друг кораб на БМФ - "Хемус", който вече е напуснал опасната зона.

"Хемус беше корабът, който даде първия сигнал, тъй като е чул по УКВ капитана да обявява, че има лодка, която го напада и капитанът се свърза веднага с нас, докладва, че лодката наближава и че нищо не може да направи съответно", обясни кап. Донев.

Той допълни, че отвлеченият кораб е стар и в него не може да има обезопасено помещение, в което екипажът да се укрие при пиратско нападение.

"Панега" е първият отвлечен кораб на БМФ. Досега е имало само неуспешни опити. Кап. Донев подчерта, че не се обмисля вариант за въоръжена охрана на корабите, защото това би застрашило живота на екипажа. Засега кипажът на "Панега" има достатъчно храна и вода.

Ръководството на "Български морски флот" не признава, че в Аденския залив има повишен военен риск, при което не плаща на моряците по-високо възнаграждение. Това заяви от своя страна председателят на Моряшкия профсъюз Иван Велков, цитиран от Dariknews.bg. Той обясни, че в колективния трудов договор има подписана клауза, с която работодателят е длъжен да удвои възнаграждението при преминаването през зоната.

Морякът има право и да откаже преминаването. До момента обаче БМФ не признава, че тази зона е по-рискова, при което не плаща на моряците повече пари. Според параходство "Български морски флот" процентът на застрахователната премия, която трябва да се плати, е малък и затова приема, че рискът не е военен. Същевременно никога не се и налагало моряк да слезе от кораба заради това, че ще премине в тази зона.

Председателят на моряшкия профсъюз посочи още, че периодът, в който моряците са били в плен, се брои като време, в което са били в опасна зона. В тези случаи чуждите компании плащат двойна надница върху основната заплата. Когато става въпрос за Български морски флот, се плаща удвоен размер на командировъчните, но в случая моряците няма да получат нищо.

Велков каза, че пиратите никога не биха отвлекли кораб само защото има българи на борда. Те обикновено си набелязват кораби, които са от страни с по-слабо военно присъствие и по-малко известни като флаг на кораба, за да имат по-лесен начин на комуникиране и да няма ответен удар от съответната държава. Пиратите например не отвличат израелски и американски кораби, допълни Велков.

По думите му отвлеченият български кораб струва не повече от 1 млн. долара на скрап. "Няма как се иска откуп на стойността на самия кораб", коментира Велков.

Той каза още, че моряците са били на средата на пътя си и ако са тръгнали на 23 април, е трябвало да се върнат в България в края на май. Те са били длъжни да закарат танкера "Панега" до Индия за скрап, след което да се върнат у нас със самолет. Велков познавал втория механик на "Панега", чиято фамилия е Радушев. Според синдикалния лидер той е уравновесен човек и ще може да се справи със ситуацията.

По думите му сигурността на кораб в конвой не е гарантирана. Конвоят зависи от броя на плавателните съдове, но обикновено разстоянието между отделните кораби е около 500 м един спрямо друг. Ако в конвоя има 20 кораба, тогава дължината му е около 10 км. При една такава дължина конвоиращият кораб може да дойде до средата на конвоя за около половин час, движейки се с максимална скорост. Може да се окаже, че пиратите вече са на борда на кораба. В този случай конвоиращият кораб не може да направи абсолютно нищо, обясни председателят на Моряшкия профсъюз.