Най малко 80% от общите доходи от труд трябва да идват от основната заплата. Само така ще е ясно, че тежестта все пак пада върху основната  заплата, а не върху бонуси. Това каза председателят на КНСБ Пламен Димитров в интервю за „Стандарт”, дадено по случай Деня на труда – 1 май.

Наред с това синдикатите искат да се регламентира в закона, че когато работникът е изпълнил задълженията си, работодателят е длъжен в срок да му изплати 100% от заработеното, а не 60%, както сега казва законът, без да определя условия кога тази т.нар. гаранция в случай на финансови затруднения  може да се практикува.

Желанието на КНСБ е всички механизми за определяне на минималната работна заплата и трудовото възнаграждение като цяло да се въведат на законово ниво, а не в наредби. В момента тази регулация е  много слаба, почти липсва, коментира Пламен Димитров.

По думите му е тревожен фактът, че определянето и плащането на  възнагражденията е прекалено волунтаристично - всеки прави, каквото си иска. А трябва да е ясно, че срещу сумата Х стоят задълженията У. В момента това, на което се подписваш в трудовия си договор, никъде не е гарантирано в закона, коментира синдикалният лидер.

Димитров смята, че увеличението на минималната работна заплата е важно за цялата икономика, защото  "подпира" и стимулира отдолу нагоре всички плащания. Но то не решава проблема с усещането за несправедливост, с усещането, че индивидуалният принос на работещите не е оценен справедливо в тяхното възнаграждение. Затова трябва да се гарантира и възможност за увеличение на всички работни заплати.

Запитан в кои отрасли вижда възможност за ръст на заплатите, Пламен Димитров заяви, че това най-вече са секторите на леката и тежката промишленост, ИТ сектора, тежката химия, фармацията, хранителната промишленост, дървообработването, разпределението на ел. енергия, като в някои от тези сектори заплатите могат да се повишат с до 50%.

Според Димитров България е единствената държава членка на ЕС от бившия Източен блок, в която покупателната способност на трудовите доходи  изостава в сравнение с началото на прехода. Ако още през 2003 г. сме достигнали  нивото на БВП от началото на прехода и в момента то е с 36% по-високо, то  средната работна заплата в реално изражение все още е 86% от тази в началото на  прехода.

Това показва, че икономиката произвежда повече, отколкото плаща. И като  цяло няма изпреварване на ръста на заплатите. Освен това данните на Евростат  показват, че производителността на труда в България е 47% от средната за ЕС, коментира синдикалният лидер.

Докато средната работна заплата в индустрията и услугите у нас е 25% от средната  за ЕС, като са изчистени ценовите различия в Европа. Затова смятаме, че е  реалистично рез 2017 г. средните доходи от труд да достигнат 40% от тези в  ЕС , казва Пламен Димитров и допълва, че е реалистично средните доходи до няколко години да скочат с поне 50-60% до 1200-1300 лева.

„Само така може да догонваме европейските доходи, да задържим работната сила и да  дадем шанс и перспектива за младите да останат в България. Да, ние не можем да  изравним заплатите с тези в ЕС, но можем да дадем перспективата, че те ще се  движат по-бързо нагоре. Това дава по-голямо усещане за справедливост.”, заключи синдикалният лидер.