Депутатите в Народното събрание приеха на първо четене промените в Кодекса на труда, предаде Агенция "Фокус".

Част от промените в законопроекта, внесен от Министерски съвет, целят да се намали натрупване на неползван платен годишен отпуск за минали години. Според мотивите на законопроекта това налага платеният годишен отпуск да се ползва в съответствие с утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага, като се разрешава на работника или служителя това да става наведнъж или на части.

Запазва се възможността за работодателя при определени обстоятелства да предоставя платен годишен отпуск и без съгласие на работника. Това право работодателят има по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случай че работникът или служителят не е поискал отпуска до 5 работни дни след определената в графика начална дата за ползването му. Създава се възможност работодателят да може поради важни производствени причини да отложи за следващата календарна година ползването на част от платения годишен отпуск, но в размер не повече от 10 работни дни.

Налагат се изменения относно правото на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение. Паричното обезщетение ще се дължи на работника или служителя за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година, в която трудовото правоотношение е прекратено - пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от Кодекса на труда. Предвижда се тази разпоредба да влезе в сила от 1 януари 2012 г., като при прекратяване на трудовото правоотношение преди посочената дата на работника и служителя ще се изплаща обезщетение за неползвания платен годишен отпуск от предходни години в пълен размер.

Според мотивите на законопроекта с поправките се гарантират правата на работниците и служителите, когато освобождаването им от работа настъпва след прилагане на съществуващата мярка за гъвкавост на работното време. Ако в месеца, следващ периода, за който е въведено непълно работно време, трудовото правоотношение на работника или служителя се прекрати, обезщетенията по чл. 220, чл. 221, ал. 1, чл. 222 и 224 от Кодекса на труда се определят от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. По този начин работниците и служителите няма да бъдат ощетени, тъй като, въпреки че поради въведеното от работодателя непълно работно време получават трудово възнаграждение в намален размер, след прекратяване на трудово правоотношение ще получават дължимите обезщетения, изчислени не на базата на намаления размер на трудовото възнаграждение, а на базата на уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Друга от приетите антикризисни мерки за запазване на заетостта в предприятията е създаването на правна възможност работодателите да "пускат" работниците и служителите в "специфичен отпуск по икономически причини". До 31 декември 2010 г. работодателят ще може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие при намаляване обема на работата. За лицата в неплатен отпуск здравноосигурителната вноска е изцяло за сметка на работодателя.