Изключително важно е да се възстанови диалогът с бизнеса – на това акцентира министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев на днешното заседание на Консултативния съвет за насърчаване на малки и средни предприятия. Събитието се проведе в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в София, а негов основен предмет беше представянето на новата Национална стратегия за насърчаване на малките и средни предприятия, изготвена по модел на европейския механизъм Small Business Act. Присъстваха представители на ведомството, на браншовите асоциации и на работодателските организации.

Държавата

Преди експертът от МИЕ Ивайло Грънчаров да представи новата стратегия, Стойнев очерта контекста, в който тя ще функционира. Нарушен диалог с бизнеса и организациите, стотици фалирали малки и средни предприятия и ясни проблеми, които трябва да се преодолеят – лош достъп до пазари, липса на такъв до финансиране, неефективни административни процедури, липса на защита от организации с монополно поведение.

"Оттук нататък предложенията ще идват от бизнеса, а не от държавата“, заяви икономическият министър. По думите му онова, което липсва в работата дотук, е изготвянето на предварителна оценка на въздействието при изготвянето и приемането на механизми и проекти. „Ние имаме нужда от помощ от страна на българския бизнес“, добави той.

В подкрепа на всичко това ведомството е изготвило предложения за 10 мерки, които незабавно да бъдат приложени и които имат краткосрочен ефект. Сред тях фигурират необходимостта от стъпване на фирмите на пазарите на трети страни, увеличаването на новите продукти и процеси, разработвани от тях и взимането на мерки за ресурсната ефективност на предприятията. Трябва също така, смятат експертите, да се съкрати времето за закриване на едно бизнес начинание (от 3 до под 1 година) и времето за плащане на данъци (до под 200 часа), да се увеличи рисковия капитал (до 10 млн. евро), да се намалят двойно изгубените вземания (от 6,5% до 3% от оборота).

Бизнесът

Проблемите и решенията, очертани от Драгомир Стойнев и Ивайло Грънчаров осигуриха подкрепата на едни организации и донесоха неодобрението на други.

Много добре, но как? - това попита председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев. Той заяви по време на дискусията след представянето на механизма, че вижда в него предимно „хубави лозунги“ и е необходимо европейските мерки да бъдат приложени към българската действителност: да бъде добавен „българският прочит“.

"На мен ми се иска в този красив документ да има вкарана малко повече конструкция“, допълни Данев. "Казвате, че трябва да се улесни достъпът до обществено финансиране, но как ще стане това? (...) Какви са конкретните мерки, с които ще изпълните тези красиви заложени цели?“, продължи той.

Позицията му получи и словесната подкрепа на Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България. Двамата очертаха други проблеми на малкия и среден бизнес, за които според тях никой не говори.

От една страна пред фирмите стои трудно преодолимата бариера на всевъзможните такси и глоби, които според председателя на БСК трябва да бъдат избегнати и редуцирани само до законово регламентираните такива. Той даде за пример различни ситуации, в които представители на агенции и институции таксуват едно предприятие за проверка, част от работата на самите инспектори – като например рентгенът, който се извършва на митническите пунктове и струва 76 лв. Кукушева също приведе пример, като описа проверките на хранителните инспектори, които струват по 16 лева на час.

Друг проблем е липсата на подкрепа от страна на общинските администрации, където, по думите на Божидар Данев, „цари пълен феодализъм“, що се отнася до възлагане на обществени поръчки. "Малкият бизнес не е на жълтите павета, не е и в „Славянска беседа“, той е в дълбоката провинция“, каза от своя страна Мариана Кукушева, очертавайки ситуацията на регионална разпокъсаност на малките предприятия. Двамата обърнаха внимание, че на днешното заседание липсват представители на общините и призоваха да се обърне внимание и на работата с тях.

Основният източник на трудности, които тепърва ще излизат наяве, обаче, е проблемът с човешкия ресурс. В много сектори, включително здравния, хранителния и промишления, липсват млади специалисти, като повечето от тях са на и над пенсионна възраст. С други думи, в краткосрочен план тези сектори ще останат без квалифицирани кадри.

Според Кукушева много ученици кандидатстват и впоследствие завършват специализираните училища в сферата на хранително-вкусовата промишленост, просто защото приемът там е занижен. "След това те си взимат дипломите и заминават за чужбина“, добави тя. По думите на Данев това е проблем, на който трябва да се обърне много сериозно внимание и който трябва да бъде решен с конкретни механизми.

Диалогът

В отговор на опасенията на организациите Драгомир Стойнев обясни следното: "Дадената стратегия представлява една рамка, в основата на която за пръв път ще стои диалогът“.

Министърът заяви, че е наясно с всички изредени проблеми, както и с тяхната значимост. Но подчерта, че предложенията, както и анализите на самите проблеми трябва да идват от бизнеса и представителите му ще бъдат изслушани. "Бизнесът знае кое най-много пречи и как да се действа по приоритетите“, допълни той, като посочи, че презентацията на Националната стратегия ще бъде видима на сайта на МИЕ в продължение на 8 седмици. През това време Стойнев ще очаква предложения по нея.