По-малко от 10% от финансирането от международните фондове за климата, създадени в помощ на развиващите се страни да се адаптират към последиците от промените в климата и за чиста енергия, отиват за проекти на местно ниво. Това са установили финансови изследователи в публикуван във вторник доклад, цитиран от агенция "Ройтерс".

Отчасти причината за това е, че международните фондове за климата, които трябва да даряват средствата и са под натиск, предпочитат да работят с банки за развитие и други големи международни агенции, които могат бързо да харчат милиони, а не с по-малки по мащаб местни правителства и проекти, коментират изследователите от Международния институт за околната среда и развитието (IIED) в Лондон.

Друго обяснение е, че местните власти и организации имат слаби умения да проектират и оценяват проекти, както и да попълват сложни формуляри за достъп до средства. Местните проекти са с по-малки мащаби, което изисква и предварителен контрол на всеки един и това отнема повече време.

Пречка е и липсата на конкретна цел за повече финанси на местно ниво, заложена в споразумението за климата от Париж, посочват анализаторите. "Разбирането за това как да получат пари там, където това ще има значение, е предизвикателството в момента", казва Клеър Шакя, директор "Промени в климата" в IIED и един от авторите на доклада.

С днешна дата донорите са отпуснали едва 11 на сто от средствата за климата, които са обещали. Причината са това са различните препятствия това да се случи.

По-богатите държави се ангажираха да отпуснат на по-бедните страни – чрез дарения или под друга форма, 100 млрд. долара годишно до 2020 г. Целта е средствата да подпомогнат бедните страни да преминат към чиста енергия и да се адаптират към проблеми като засушавания, наводнения и покачване на морското равнище.

Но получаването на тези средства се оказа предизвикателство. САЩ например обещаха 3 млрд. долара за Зеления фонд за климата и досега са отпуснали 1 млрд. Президентът Доналд Тръмп заяви, че няма да прави никакви допълнителни вноски, и вероятно ще оттегли страната от международните споразумения за климата.

Липсата на международни финанси е проблем за страни като Етиопия, която е изчислила, че се нуждае от 7.5 милиарда долара годишно, за да премине към чиста енергия и да се адаптира към изменението на климата. Но получава между 100 и 200 милиона годишно.