Лихвите по депозитите в България може да продължат да спадат и през следващата година в резултат от политиките на Европейската централна банка (ЕЦБ), като свиването на цената на депозита от 0,7% няма да е последното съкращаване на лихвените проценти, коментира подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов на форума „Банките и бизнесът“.

Той посочи още, че лихвите по депозитите са на рекордно ниско ниво, като според него спадът им ще претърпи „втора вълна“ през идната година, след което лихвените проценти ще се доближат до 0%. Преди те да спаднат съвсем ниското им равнище най-вероятно ще окаже благоприятен ефект върху доходността на финансовите институции у нас, но той ще е еднократен и ще се изчерпи бързо, допълни Христов.

Според него върху банковия сектор ще има най-силно влияние от 3 фактора през 2016 г.: макросредата, промените в регулациите на банковия сектор и стрес тестовете на институциите в индустрията. Подуправителят на централната банка заяви, че някои елементи на макросредата ще окажат временно въздействие върху банковия сектор до края на годината и през 2016 г.

Христов посочи, че реформите, въвеждащи се с директивата за капиталова адекватност, няма да засегнат българския финансов сектор. Той напомни, че страната ни е въвела буфер за системен риск в размер на 3%. Въпреки това централната банка все още има много работа в сферата на синхронизацията с изискванията на ЕС. Тя трябва да въведе стандарта за банките, а от 1 януари догодина ще влезе в сила и изискването за ликвидно покритие на финансовите институции в размер на 70% от активите им. На 1 октомври тази година то вече беше увеличено до 60%.

Христов акцентира върху факта, че през последните години стрес тестовете, които не са обичаен инструмент за анализ и надзор, се използват все по-масово в сферата на банкирането, като методите за провеждането им се стандартизират все повече. Той прогнозира, че анализът на активите на банките ще става все по-обхватен и пред идната година. При оценяването на способността на банките да се справят с кризисни ситуации Българската народна банка ще продължи да разчита на помощ от външни експерти, като по този начин се гарантира качеството и доверието в проведените тестове.

Относно състоянието на икономиките в еврозоната Христов посочи, че повечето от тях вече са започнали да растат. Въпреки това според него излизането от кризата в някои страни е „бавно и мъчително“, като подобряването на данните за брутния вътрешен продукт във валутния съюз се дължи на увеличените разходи на правителствата, водещи до увеличаване на бюджетните дефицити, а не на структурни реформи. Той допълни, че това не е устойчиво възстановяване, а отлагане на проблемите във времето. Натиск върху растежа ще бъде оказван и по линията на високата безработица във валутния съюз.

Подуправителят на БНБ изтъкна, че не счита ниското търсене на кредити за нещо негативно и констатира, че политиката на ниски лихви и изкупуване на ценни книжа води свръхликвидност в банковата система, което може да доведе до системен риск пред финансовите институции във валутния съюз. Друг негативен ефект от политиките на ЕЦБ е разрушаването на междубанковия пазар, допълни Христов.