България ще получи от ЕС субсидии в размер на 166 милиона евро през следващите 7 години в областта на винения сектор. Националният финансов пакет, който ще получи всяка една от страните-членки на ЕС, ще може да се използва за различни дейности в зависимост от приоритетите на съответната страна: преструктуриране на лозята; застраховане на реколтата; беритба на гроздето в неузрял вид; взаимоспомагателни фондове; мерки за пазарна подкрепа; промоция на вина в трети страни; модернизация на производствената верига, в т.ч. инвестиции в инфраструктура, иновации и преработвателни съоръжения; необвързани плащания по схемата за единно плащане на стопанства.

Това заяви на пресконференция днес Пламен Моллов - председател на УС на Националната лозаро-винарска камара /НЛВК/. От камарата коментираха реформата в ЕС областта на в лозаро-винарския сектор и постигнатите договорености на срещата на Съвета на министрите по земеделие, провела се в Брюксел от 17 до 19 декември 2007 г. Моллов допълни, че след всяко решение за винения сектор, взето в Брюксел, се предвижда НЛВК да организира конференции, на които да се коментира последствията за страната ни.

Според НВЛС отпуснатите средства трябва да се използват основно за рекламиране на българските продукти в трети страни, тъй като резултатите показват, че рекламата ни там е слаба. В тази насока вече са проведени разговори с Министерството на земеделието и продоволствията.


Като цяло мнението на Камарата е, че приетата през декември в Брюксел реформа удовлетворява страната ни и създава добри перспективи за развитие на сектора.

"Приетият вариант на реформата като цяло може да се определи като добър "коледен подарък" за страната ни, от който не можем да сме недоволни и към който не можем да имаме резерви", подчертаха от организацията.

Според НВЛК промените ще внесат равновесие в пазара на вино и ще позволят средствата да се използват за мерки и дейности, които да засилят конкурентоспособността на европейските вина.

В реформата са предвидени дейности като: опростяване на класификацията на вината, опростяване на правилата за означаване и търговско представяне на продуктите, въвеждане на забрана за обогатяване със захароза, запазване на системата от права за засаждане.

Реформата предвижда за период от 3 години в ЕС да бъдат изкоренени 175 хил. хектара лозя. По данни на НЛВК общата площ на лозовите масиви в България е около 153 хил. хектара, като реално доказаните обработвани лозя са 135 хил. хектара.

По регламент изкореняването в дадена страна не трябва да бъде повече от 8% от общата площ на лозовите масиви в нея или повече 10% от общата площ на масивите в съответния регион. ЕК може да прекрати изкореняването, ако изкоренената площ достигне 15% от общата площ на лозовите масиви на държавата-членка.

През 2006 г. сме изнесли общо 1,122 милиона хектолитра бутилирано и наливно вино, а произведеното количество вино е било 1,712 милиона хектолитра, съобщи още Пламен Моллов. Сред европейските страни най-много вино сме изнесли за Полша - 182 хил. хектолитра, и за Великобритания - 23 хил. хектолитра.

По предварителни данни, през 2007 година за трети страни сме изнесли общо 750 000 хектолитра вино, а произведеното количество вино е било 1,5 милиона хектолитра. В тези цифри не се включва изнесеното вино за Европа.

От Камарата подчертаха, че пазарите на българско вино се развиват позитивно. Много важен за националния ни експорт е руският пазар. През 2006 година за Руската федерация сме изнесли 585 000 хектолитра бутилирани вина и 187 000 наливни. По последни данни страната ни владее една четвърт от руския пазар на вина.

Пламен Моллов допълни, че към момента 1/3 от произведеното вино е за българския пазар . "Потреблението на вино у нас е въпрос на култура", категоричен е председателят на Националната лозаро-винарска камара.