Последният етап от реформата на Европейския съюз в лозаро-винарския сектор, договорена от министрите на селското стопанство през декември 2007 г., влиза в сила на 1 август. Тази широкообхватна реформа, чийто първи етап се прилага от 1 август миналата година, следва да внесе равновесие на пазара на вино, да доведе до премахване на разточителните и скъпи мерки за намеса на пазара и да позволи използването на бюджетните средства за по-категорични и дейни мерки, които да повишат конкурентоспособността на европейските вина.

Реформата предвижда бързо преструктуриране на лозаро-винарския сектор чрез предвидената схема за доброволно, тригодишно изкореняване на лозя за създаване на алтернатива за неконкурентоспособните производители и за премахване от пазара на излишъците от вино.

Субсидиите за кризисна дестилация и за дестилация на алкохол за консумация ще бъдат прекратени и средствата, разпределяни чрез национални пакети, могат да се използват за мерки от рода на реклама на вина на пазарите в трети държави, преструктуриране и инвестиции в модернизиране на лозови масиви и винарски изби.

Реформата ще допринесе за по-добра защита на околната среда в лозарските райони и запазване на традиционни и вече установени политики за осигуряване на качеството, а също така ще опрости правилата за етикетиране, от което ще се възползват и производители, и потребители.

От 1 януари 2016 г. също така ще бъде отменена за целия Европейски съюз ограничителната система на права за засаждане, като на държавите-членки ще се предостави възможност да я запазят, ако желаят, до декември 2018 г.

Вторият етап от реформата включва три набора от правила относно:

• защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ), традиционните наименования, етикетирането и представянето на вината
• винопроизводствените практики и
• лозарския регистър, задължителните декларации и събирането на информация за мониторинг на пазара на вино, документите, придружаващи пратките лозаро-винарски продукти и регистрите, които трябва да се водят в лозаро-винарския сектор.

Новите правила за етикетиране и представяне ще подобрят комуникацията с потребителите. С регламента се установяват правила за защита на ЗНП/ЗГУ и на традиционните наименования.

Регламентът включва също така процедурите за разглеждане на заявките за предоставяне на правна закрила и на заявките в случай на възражения, както и процедурите за тяхното заличаване или промяна. Законодателството гарантира, че се запазват утвърдените национални политики по отношение на качеството. Някои традиционни означения и форми на бутилки ще могат да продължат да се ползват от закрила. Обозначението на годината на реколтата и на сортовете винено грозде вече ще бъде възможно и за вина без ЗНП/ЗГУ.

Приетите разпоредби относно винопроизводствените практики гарантират запазването на най-добрите традиции на Общността, като в същото време секторът се отваря за иновации.

Процедурата за приемане на нови или за изменение на съществуващите енологични практики стана по-гъвкава. Сега Комисията пое от Съвета отговорността за оценяване на енологичните практики, разрешени от Международната организация по лозята и виното (OIV), с изключение на обогатяването и повишаването на киселинното съдържание, и ще ги добавя при необходимост към списъка на практиките, разрешени от Европейския съюз.

Първият етап от реформата в лозаро-винарския сектор вече е осъществен. Той се отнася до националните програми за подпомагане чрез националните финансови пакети, до търговията с трети държави, до производствения потенциал, включващ схема за изкореняване на лозя и до проверките в лозаро-винарския сектор.

Средствата, предвидени в националните пакети за 2009 г. и неизплатени до 15 октомври, ще бъдат загубени. До момента са изплатени едва малко над 3 0 % от наличните за тази година средства. Европейските фондове са на разположение на всяка страна производител от ЕС, за да позволят финансирането на мерки, отговарящи на местни нужди.

Държавите-членки могат да избират измежду следните мерки:

схема за единно плащане (преки плащания на производителите), реклама на пазарите на трети държави, събиране на реколтата на зелено, взаимоспомагателни фондове, застраховане на реколтата и инвестиции; преструктуриране и конверсия на лозя, дестилация на вторични продукти, дестилация на алкохол за консумация, кризисна дестилация и помощ за използване на концентрирана гроздова мъст. Помощ за дестилация на алкохол за консумация, кризисна дестилация и за използване на концентрирана гроздова мъст може да бъде предоставяна от националните пакети най-късно до 31 юли 2012 г.

Бюджетът, предоставян за мерките за подкрепа, нараства от година на година, като от 794 млн. евро през 2009 г. достига 1,231 млрд. евро през 2013 г.

Схемата за доброволно изкореняване на лозя обхваща тригодишен период при обща площ с указателен характер от 175 000 хектара. За мерките за изкореняване на лозя за периода 2009 г.-2011 г. се предвиждат финансови средства съответно в размер на 464 млн. EUR, 334 млн. евро и 276 млн.евро. Поради свръхзаписване тази година приоритет бе даден най-вече на тези производители, които изкореняват целите си лозя и след това на тези, които са на възраст над 55 г.