Книгата остава най-популярният и достъпен досег на българина с изкуство и почти всеки втори си е купил книга през последната година. Това показват данните от национално представително прочуване на "Алфа Рисърч" за 2018-а. За изследвания период 66% са прочели книга, което е ръст от 6 на сто спрямо 2014 година, а 46% са си купили книга, което е покачване с от 9% спрямо 2014 г.

От другите измерения на културата като сценичните изкуства най-висок е бил интересът към концертите – с фолклорна, рок, естрадна и популярна музика, които са били посетени от 47%, или с около 7 на сто повече от преди четири години.

Всеки трети българин се е насладил на театрална постановка, а всеки четвърти заявява, че е гледал български филм в кината. Относително най-нисък (17%) е делът на хората, които са избрали оперно и балетното изкуство или класическата музика.

Увеличаващата се мобилност на българите, ръстът на вътрешния туризъм и засиленото внимание към културното наследство водят до сериозен интерес и в тази посока. 32% са посетили през изминалата година изложба, музей или археологически разкопки. 13% са хората, които не просто са наблюдавали, а сами са се включили в културния живот, участвайки в самодейни танцови, театрални или други състави.

В териториален план обаче съществува ясно изразена асиметрия на възможностите за културен живот. 29% от анкетираните заявяват, че са много доволни от културните дейности в тяхното населено място, 30% – в известна степен, а 18% са недоволните. Най-високи оценки дават софиянци, следвани от пловдивчани и русенци. Но ако в големите градове между 45% и 55% изразяват силна удовлетвореност от възможностите за досег с културата, то според близо 40% от живеещите в малките населени места такива дейности изобщо липсват.

Изследването разглежда и темата за науката. За 52% от българите днешната им представа за нея най-добре се описва от думата "прогрес". Подобно е отношението и на още 21%, които избират романтичното определение "слънце" от химна на Ст. Михайловски "Върви народе възродени".

За едва 9 на сто научните открития са преди всичко "риск". Непредвидимите последствия от изследователската дейност обаче помрачават в по-малка степен образа на науката в България, отколкото заплахата от "безпаричие". 18% свързват науката с липсата на достатъчно средства за хората, които й се посвещават.