Почти всеки втори пенсионер в България живее в риск от бедност и социално изключване. Това сочи докладът за адекватността на пенсиите на Европейската комисия.

Последните данни са за 2022 г. Те показват, че в риск от бедност са 45,5% от хората на 65 години и повече у нас. Показателят се подобрява малко спрямо предходната 2021 г., когато този дял на възрастните на ръба на мизерията е бил 45,7%.

По-тежко е положението на жените. Над половината дами на възраст 65+, или по-точно 52,8%, са в риск от бедност. Докато пенсионерите мъже на ръба на мизерията са 34,5%.

Причините за по-незавидното положение на дамите са няколко. Като цяло жените получават по-ниски заплати от мъжете, което е факт и в България. Дамите освен това често имат по-малък стаж или прекъсвания на трудовия си живот заради ангажиментите по отглеждане на деца. Всичко това в крайна сметка се отразява и на размера на пенсиите им.

От друга страна, жените живеят по-дълго от мъжете. А по-възрастните хора като цяло вземат по-ниски пенсии, освен това с напредване на възрастта се увеличават някои разходи, например за лечение и лекарства.

Естония изключително много е влошила този показател за една година. За сравнение, през 2021 г. делът на естонските пенсионери на ръба на мизерията е бил 41,6%.

Освен България и Естония само в още две държави процентът на възрастните хора в риск от бедност е над 40 на сто  - това са Латвия (42,6%) и Литва (41,4%).

На другия полюс са държави като Норвегия, където едва 8,2% от хората 65+ живеят на ръба на мизерията. Щастливци са и пенсионерите в Люксембург, където само 11,35 са заплашени от бедност, както и възрастните в Словакия (11,9%).

Средното ниво за целия Европейски съюз на този показател за 2022 г. е 20,25%. Разликата по полове е драстична.  В риск от бедност са 22,9% от европейските жени на възраст 65+, докато такава опасност съществува само за 16,7% от мъжете.

Българските пенсионери взимат за най-кратък период пенсия в целия ЕС. На едно ниво с нас са възрастните хора в Латвия. И в двете държави хората 65+ могат да се радват на пенсията си средно само 17,5 г. Средното ниво за ЕС е 21 г.

Най-дълго получават пенсия възрастните в Люксембург – 25,3 г. На второ място са  пенсионерите във Франция, които са обезпечили финансово старините си средно за 23,7 г. В дъното на класацията, освен България и Латвия, са и държави като Литва (17,9 г.) и Унгария (18 г.).

Оказва се обаче, че българинът не само получава пенсия за най-кратък период, но и трудовият му живот е един от най-късите. Нашенецът успява да натрупа средно едва 38,8 г. стаж, при средна стойност на този показател в ЕС от 41,3 г.

Най-кратко работят обаче хората в Люксембург – само 38,5 г. Най-дълъг стаж пък навъртат нидерландците – 44,7 г.