Правителството одобри концепция за наказателна политика и за разработване на нов Наказателен кодекс, съобщи правителствената информационна служба, цитирана от БГНЕС. Основната цел е да се осигури ефективна защита на правата и законните интереси на гражданите от престъпни посегателства в условията на правна сигурност и стабилен правов ред.
Необходимостта от изработването на концепцията е определена от отсъствието на единна стратегия в инициативите на държавата след 1989 г. в областта на контрола върху престъпността и предотвратяването, разкриването и наказването на престъпленията. Това доведе до изоставане в законодателното осмисляне на настъпилите през последните 20 години промени в обществено-политическите и социално-икономическите условия; висока интензивност и несъгласуваност на законодателните инициативи; слаба ефективност на инкорпорираните международни стандарти; нарушена последователност при създаването на уредбата, върху която се основава наказателната политика.
От друга страна, търсенето на наказателно правосъдие остава по-високо в сравнение с това в държавите от предпоследното разширяване на ЕС и някои по-стари членки, при които има тенденция да нараства. Въпреки че обезпечеността на съдебната власт с човешки ресурси (23,7 съдии на 100 000 души) достигна равнища над средните за Европа, броят новопостъпващи наказателни дела продължава да е в неблагоприятно съотношение с броя на магистратите. Броят висящи производства по тежки престъпления се задържа относително постоянен. Наказателният процес по дела от висок обществен интерес, сред които такива за корупция, организирана престъпна дейност и др., напредва трудно и оставя впечатление за безрезултатност.
Наказателното правораздаване продължава да бъде критикувано, както от българските граждани, така и от международните наблюдатели, за неуспеха си да удовлетвори европейските стандарти за "разумен срок", особено по отношение на дела за престъпления с висока обществена опасност и силен обществен интерес. Тези оценки са косвен признак за нестратегическо и неоптимално разпределение на ресурсите на наказателната система.
Насочеността на одобрената от правителството концепция е преди всичко към предприемане на изменения в материалната наказателноправна уредба, за да се отговори адекватно на необходимостта от ефективна защита на правата и законовите интереси на гражданите. Една от водещите насоки на измененията е диференцирането на наказателната политика. Въвеждането на разнообразни форми на облекчено наказателноправно третиране на деяния с ниска степен на обществена опасност ще създаде реална възможност да се оптимизира използването на наказателната репресия и ще се позволи съсредоточаването на ресурсите на правоохранителните и правораздавателните органи върху тежката престъпност.
Залага се също на ефективност на изпълнението на наложените наказания; изграждането на ефективна система от ненаказателни алтернативни мерки за ресоциализация на осъдения, както и на система от възпитателни мерки за ресоциализация на малолетни и непълнолетни извършители на общественоопасни деяния; на ефективната защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство; усъвършенстване на режима за специално третиране на деца, участници в наказателното производство; подобряване на системата за обезщетяване на вредите от престъплението, нанесени на пострадалите.
Предлага се също да се обсъди възможността за премахване на наказанието "доживотен затвор без право на замяна" като по-нехуманно дори в сравнение със смъртното, преоценка на института на пробацията, отпадане на наказанията "лишаване от звания, ордени и медали" и "обществено порицание" като наказания с изчерпан превъзпитателен ефект и т. н.
