Правителството одобри проект на закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт и предлага на Народното събрание да го приеме. Предлаганите промени са елемент от Стратегията за продължаване на съдебната реформа в условията на пълноправно членство в Европейския съюз, съобщават от пресслужбата на Министерския съвет.
Основните изменения и допълнения се отнасят до уредбата на конкурсите и атестирането на съдиите, прокурорите и следователите. Практиката по прилагането на сега действащия ЗСВ показва липсата на механизъм за проверка на нравствените качества на новоназначените и на работещите в съдебната власт магистрати. Провеждането на атестиране само по повод явяването на конкурс води в повечето случаи до приблизително еднакви комплексни оценки за работата на магистратите, като в същото време дейността им не дава желания резултат.
Проектът предлага ефективна регулация на атестирането - то ще се провежда в два случая: при придобиване на несменяемост и периодично - на всеки три години. Този подход ще гарантира по-обективно, пълно и точно оценяване на професионалното развитие на магистрата за определен период от време.
С цел усъвършенстване правната регламентация на атестирането са прецизирани и критериите, въз основа на които то ще се извършва.
Създава се още един орган по атестирането - атестационни комисии. Атестирането на магистрата ще се извършва от атестационна комисия в горестоящия орган на съдебната власт, който, предвид упражнявания инстанционен контрол, най-добре познава неговата работа.
При провеждането на атестирането за придобиване статут на несменяемост ще се взема предвид както оценката от периодичното атестиране на магистрата, така и преценката за притежаваните от него нравствени качества, извършена по предвидения в закона ред от постоянната комисия „Професионална етика и превенция на корупцията" на ВСС. В законопроекта се предлага комисии по професионална етика да се създадат във всеки орган на съдебната власт.
Процедурата за проверка на нравствените качества на кандидата ще се прилага при провеждането на всички конкурси по този закон -за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване, за кариерно израстване и за назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт.
Промените трябва да доведат до превръщането на атестирането от чисто формален процес в действен инструмент за разграничаване на работещите от неработещите магистрати; за подбиране на магистрати, които осигуряват качествено правосъдие и поемат отговорност за това; за назначаването на магистрати, които разбират, че обществената им роля изисква безупречна репутация, а не компромис с доверието в безпристрастието на българското правосъдие.
Други изменения и допълнения в ЗСВ са свързани с правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС). Предвижда се ВСС ежегодно да анализира и отчита степента на натовареност на органите на съдебната власт. Въз основа на това той ще определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи, както и на съдебните служители, като може да съкращава незаети и да разкрива нови длъжности, да закрива и да създава съдилища, да променя съдебните райони и седалищата на съдилищата.
За осигуряване максимална обективност и безпристрастност законопроектът предвижда, че член на ВСС няма право да участва в гласуването на решение, ако може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от него.
Предвижда се Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи за осъществяване на дейността си да формира от своя състав две подкомисии - подкомисия за съдии и подкомисия за прокурори и следователи. По този начин се постига необходимото разделение между съдии и прокурори в работата на ВСС при приемане на решения по кадрови въпроси с оглед спецификата на съдийския и прокурорския статут.
Предлага се създаване на възможност ВСС да налага всички дисциплинарни наказания, предвидени в ЗСВ, а не само най-тежките. Налагането на определени наказания само от административния ръководител създава задължение ВСС винаги в тези случаи да изпраща дисциплинарното дело на съответния административен ръководител. Този факт не рядко води до изтичане на давностния срок за търсене на дисциплинарна отговорност.
С цел утвърждаване на максимална прозрачност в работата на ВСС, решенията, заедно с мотивите, ще се обявяват на страницата на ВСС в Интернет в тридневен срок от приемането им.
В законопроекта са въведени гаранции за публичност на процедурата за избор на членове на ВСС от парламентарната квота и квотата на съдебната власт. Предвидено е предложенията за кандидати за изборни членове на ВСС да се правят до един месец преди провеждането на избора. Предложенията се оповестяват публично за обществено обсъждане на страницата на Народното събрание, съответно на Висшия съдебен съвет в Интернет, заедно с кратка биография на кандидатите.
За осъществяване на стратегическата цел за по-добро управление на съдебната система, заложена в Стратегията за продължаване на съдебната реформа, в ЗИД на ЗСВ се предлагат изменения и допълнения, свързани с изискванията и реда за назначаване на административните ръководители на органите на съдебната власт. Новите редакции на текстовете гарантират пълна прозрачност на процеса на избор на административни ръководители. Кандидатите за административни ръководители се оповестяват публично за обществено обсъждане на страницата на ВСС в Интернет заедно с кратка биография на кандидата. Конкурсът се провежда чрез събеседване, а за осигуряване на максимална прозрачност при назначаването на ръководна длъжност в органите на съдебната власт се предвижда решението да се приема от ВСС с явно гласуване. Съгласно Конституцията само предложенията за избор на председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор се приемат с тайно гласуване.
В законопроекта е предложено заместникът на административния ръководител да няма мандат (както е сега) и да се назначава и освобождава по предложение на съответния административен ръководител. Сега това се прави чрез конкурс чрез атестиране. Новият подход, който е залегнал в Стратегията за продължаване на съдебната реформа, ще гарантира екипност в работата на административния ръководител и неговите заместници.
Със законопроекта са допълнени условията за несъвместимост за магистрати. Предвидено е, докато заема магистратска длъжност, съдия, прокурор и следовател да не може да участва в състави на избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители, за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент и за местни органи. С оглед привеждане на ЗСВ в съответствие с изричното изискване на Конституцията, е предвидено съдия, прокурор или следовател, навършил 65-годишна възраст, да няма право да заема длъжност в органите на съдебната власт. Със законопроекта се предлага всеки магистрат, както и всеки член на ВСС ежегодно до 31 март на следващата година да подава декларация за всички свои дейности и членства в организации, сдружения или други граждански проекти.
Въвежда се единен подход при регламентира статута и функциите на държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията. Двете гилдии винаги са били част от съдебната система и със законопроекта се предлага всички правомощия по отношение на тях да бъдат иззети от министъра на правосъдието и предоставени на ВСС.
В законопроекта е създадена разпоредба, съгласно която при реализиране на дейностите си Главна дирекция "Охрана" осъществява необходимото взаимодействие с административните ръководители на органите на съдебната власт. При сегашната уредба за служителите и за ръководителите в местните звена „Охрана" не съществува задължение да съгласуват дори ежедневни решения по сградите, тяхната охрана и пропускателен режим, които касаят основно съответния съд или прокуратура.
В законопроекта е предвидено, министърът на правосъдието, съгласувано с ВСС, да издаде наредба за условията и реда за организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори и следователи и на защитени лица - при условията и по реда на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство.
