"Експерти прогнозират поне още три години ръст на цените на жилищата"

Цените на недвижимите имоти ще продължат да растат и в следващите две-три години, като едва към 2020 г. се очаква стабилизиране. Около тази прогноза се обединиха вчера повечето експерти в бранша, които участваха в тазгодишното издание на икономическия форум "Шумът на парите".

В София цените на имотите се опитват да догонят нивата отпреди кризата. В момента средната пазарна цена е 915 евро на квадратен метър, но се сключват и сделки на 1500 и над 2000 евро, посочи Полина Стойкова от "Бългериън пропъртис". Броят на сделките с недвижими имоти обаче все още е далеч от предкризисната активност. Така например през 2016 г. в столицата са продадени около 25 000 имота, докато през 2007 г. са били над 40 000. "Бумът тогава бе предизвикан от доста спекулативни сделки, направени и от чужденци, които очакваха, че влизането на България в ЕС ще изстреля нагоре цените на имотите", коментира Мартин Янев от "Смарт Брокърс". Според Страхил Иванов от "Явлена" сега ситуацията е по-различна и е далеч от имотен балон. "От началото на тази година се наблюдава охлаждане на пазара, като за първите три месеца се отчита 13% спад на сделките спрямо миналата година. Това е добър знак, че пазарът се нормализира", коментира Иванов.

в. "Сега"

"ГЕРБ са постлали свободата пред "Наглите" с поправка в НК"

Мнозинството на ГЕРБ в предишния парламент е помогнало на двама осъдени за отвличания от бандата "Наглите" да успеят да поискат и получат разрешения от съда да излязат предсрочно с мотив, че се били превъзпитали. Скандалните поправки в Наказателния кодекс са приети в предпоследния работен ден на миналия парламент с изменения в преходните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията. Законопроектът е внесен от правителството на ГЕРБ и Реформаторския блок, подкрепяно от Патриотичния фронт. 

Случаят прилича на скандала с поправката "Ванко 1" от 2006 г., с която наказанието за склоняване към проституция в НК в някои случаи значително беше намалено.

в. "Сега"

"Първата едра задача на управляващите: Нови правила за концесиите"

Концесиите явно са приоритет на новите управляващи. Една от първите им едри законодателни стъпки е новият закон, който позволява държава и общини да предоставят на частни стопани активи и дейности за безкрайно много години. Проектът, който е готов от миналия кабинет и вече гласуван от депутатите, но отхвърлен от президента, сега почти не е променен. В основата му стоят нови европейски правила за този тип процедури, но безкрайният срок е само опция. Извън това заявката е, че новите правила ще направят концесионирането по-прозрачно.

в. "Капитал Daily"

"Брюксел предлага членството в еврозоната да е отворено за всички страни от ЕС"

Икономическият и валутният съюз трябва да останат отворени за всички държави от Европейския съюз, а процесът на вземане на решения следва да стане по-прозрачен. Еврозоната може да се наложи да издава еврооблигации и да има собствено финансово министерство. Това са част от идеите на Европейската комисия за задълбочаване на интеграцията в сферата на единната валута, след като Великобритания напусне ЕС. Брюксел остава на правителствата в ЕС да решат кои от идеите им харесват и трябва да бъдат въведени. А планът за по-задълбочена интеграция трябва да се изпълни на два етапа - до 2019 и до 2025 г.

в. "Капитал Daily"

"КЕВР предвижда поскъпване на тока за бита от 1 юли"

Минимално поскъпване на тока за бита от 1 юли е заложено в доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране. Разчетите на регулатора предвиждат крайната цена за бита да се увеличи средно с не повече от 2%, съобщава bTV.

Такова поскъпване е заложено за абонатите в Западна България.

Процент и половина е средното поскъпване за Южна България, а в североизточната част от страната крайната цена остава почти без промяна.

Окончателното решение за новата цена на тока ще стане факт на 30 юни.

в. "Стандарт"

"Затворници ни жилят с дела за над милион"

Дела на затворници за над милион годишно жилят държавната хазна за процеси на първа инстанция. Разходите обаче със сигурност са двойно повече, защото тази сума не включва харчовете по обжалването на решенията на магистратите на втора инстанция. Това става ясно от справка на административните съдилища у нас, които гледат процеси по жалби на пандизчии, изготвена по искане на „Монитор".

Съдилищата у нас са заринати от жалби от пандизчии, защото реално на тях процесът не им струва нищо. Резултатът пък са истински абсурди, при които затворници съдят държавата, че са били наказани, защото са нарушили разпоредбите в местата за лишаване от свобода.

От документа, с който „Монитор" разполага, става ясно, че лишените от свобода водят дела по две основни направления - по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). По текстове от двата закона към момента текат общо 1114 дела у нас.

в. "Монитор"