"Отчаяни кръчмари примамват клиенти с риба по гръцки"
Отчаяни кръчмари примамват с „риба по гръцки" и други подобни ерзац гръцки манджи туристите по Южното Черноморие. Очертава се слаб сезон, заради това собствениците на крайбрежните заведения са избрали с „гръцкия" номер да привлекат повече клиенти и да спасят търговията си от „ол инклузив" системата.
В менюто по крайбрежните ресторанти откриваме задушения ватос по гръцки, който струва 15,89 лв. за порция, толкова са и скаридите - пак по гръцки, само че с 50 грама по-малко от ватоса. 17,89 лв. Плащаме за чиния със скариди „Саганаки", а порция от 300 грама калкан струва 39,89 лв. Предлага се и плато „цял калкан на тиган", което се състои от 4 порции.
Най-народна цена държи цацата, която се харчи по 3 лева порцията, пържена, по българска рецепта, в комбинация със студена наливна бира, която струва 2 лева халбата. Пържените попчета, по български, струват 8,89 лева за 300 грама, а сафридът на тиган е 11,89 лв. Супата от риба е два вида. Освен традиционната, от колкото се може повече черноморска риба, която струва 5,69 лв., има и средиземноморска, която се продава по 7,89 лв. В Созопол в по-луксозните ресторанти народната цаца я няма. Пърженият сафрид върви по 12,90 лева порцията, чернокопът на скара е 16,99 лв., а пърженият калкан удря 40 лева порцията.
По ресторантите лавракът на скара е 24,99 лв., а рибената чорба е 5,99 лева, като изрично се споменава, че не е от скумрия, а от по- класни риби.
В Бургас рибената чорба от скумрия е около 3 лева, а над 5 лева е от "букет" морски дарове.
На култовия далян "Чайка", където е сниман филмът "Оркестър без име" още отсега е пълно с гости. Тук удоволствието е две в едно - хем вкусна риба, току що извадена от морето, хем приказна гледка към вълните. Далянът е между Созопол и Каваците и тук е засадено борче от първия космонавт Юрий Гагарин. А сега борчето е голямо дърво.
в. "Труд"
"Поредна отровна зима ни осигуриха управляващите"
Окончателно управляващите осигуриха на всеки българин „привилегията" да диша опасно мръсен въздух през зимата, когато хората палят старите печки и ги зареждат с дърва и въглища. По данни на Световната здравна организация у нас всяка година заради фини прахови частици (ФПЧ) и други вредни емисии, отделяни основно от битовото отопление, преждевременно умират 10 000 души.
Вместо държавните чиновници да се съобразят с искането на общините, които настояваха за ефективни мерки в борбата срещу смога, в сряда Министерският съвет прие Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018-2024 г.
Въпросната стратегия е изработена от „специалисти" на Световната банка срещу хонорар от 3 милиона лева и предвижда трака наречените устойчиви (дългосрочни) методи.
В документа „експертите" незнайно как са стигнали до извода, че за нашата страна най-добрият вариант е остарелите печки на дърва и въглища на хиляди домакинства да бъдат подменени с „нови екологични уреди". Такива според Световната банка са печките на пелети, климатиците, или присъединяване към газопреносна или топлофикационна мрежа, където има такива.
Още от пролетта на миналата година „Труд" публикува редица материали по темата, в които експерти по Качеството на атмосферния въздух (КАВ) предупреждават, че предвижданите мерки няма да доведат до бързо решение на проблема. Напротив - в следващите години те ще го задълбочат, защото предложените от Световната банка методи не отговарят на реалността в нашата страна.
в. "Труд"
"Дойче бан" взе жп завода в Карлово, инвестира 6,8 млн. лв."
Има сделка за жп ремонтния завод в Карлово. Това каза за "24 часа" преди дни управителят на "Ди Би Карго България" Любомир Гарчев.
Фирмата купувач е част от "Ди Би Карго", която пък е дъщерна на държавния немски жп превозвач "Дойче бан".
От компанията се въздържат да обявяват все още намеренията си след покупката на обявения в несъстоятелност завод. Но експерти от железопътния бранш коментират, че "Ди Би Карго България" развива базите си, вероятно в халетата на новата си придобивка ще ремонтира вагони, а може би в бъдеще и ще произвежда. Жп специалистът Симеон Ананиев свързва покупката на "Дойче бан" с очакваната, но все още нерешена инвестиция на "Фолксваген" в Пловдивско. Медиите в Пловдив още преди седмица лансираха откъм Карлово, че новият собственик ще ремонтира и локомотиви. Ще започне работа през септември със 70 работници, а по-нататък щели да са 300.
Това, което официално се знае, е, че българската жп компания на "Дойче бан" вече е подала заявление за сертификат за клас инвеститор в Българската агенция за инвестиции за завода в Карлово. Инвестиционният проект е "Разширяване и обновяване на съществуващо предприятие на "Ди Би Карго" ЕООД в Карлово. Планираният размер на инвестицията е 6,82 млн. лв. за 3 години, като се започне от 2019 -а с очакван брой на работните места през 2019 г. 33 и планирана
сpeдна работна заплата преди данъци, включително осигуровки - 1421 лева.
в. "24 часа"
"Сребърният фонд продължава да се пълни само от концесии"
Десет години след създаването на Сребърния фонд парите в него "благополучно" надхвърлиха 3 млрд. лв. По данни на финансовото министерство към 31 май сумата е 3.067 млрд.лв., от които 2.922 млрд. се държат на депозит в БНБ. При учредяването на фонда през 2007 г. очакванията бяха в рамките на 15 години в него да се натрупат над 10 млрд. лв., с които след време да се допълват основните пенсии на българите. Към този момент парите стигат колкото да се платят пенсиите за няколко месеца.
Една от причините средствата в резервния фонд да се трупат с незавидни темпове е, че определените в закона приходоизточници един по един пресъхват. През последните пет години концесиите се оказаха единствените по-сериозни постъпления. 31 май е крайният срок, в който по закон в Сребърния фонд трябва да се внесат всички пари, дължими от предходната година. Така става ясно, че за 2018 г. от концесии във фонда са влезли 101 млн. лв., а от приватизация -символичните 1.15 млн. лв. От глоби и санкции, свързани със следприватизационния процес, приходите са 2.58 млн. лв.
От бюджетния излишък, отчетен от управляващите за 2018 г., не е влязъл нито един лев. По това перо постъпления в Сребърния фонд няма и през 2016 и 2017 г. По закон 25% от реализирания излишък на държавния бюджет трябва да се превеждат във фонда. За разлика от консолидираната фискална програма (КФП) обаче държавният бюджет досега винаги е излизал на червено. За миналата година КФП приключи със 137 млн. лв. излишък, докато държавният бюджет, в който влизат сметките на министерствата, държавните ведомства, Народното събрание и съдебната власт, отчете дефицит от 8.3 млн. лв.
в. "Сега"
"Как един път от 13 км. поскъпна с 50 млн. лв."
Да отстраниш "Джи Пи груп" от търг се оказва скъпо упражнение. Допреди две седмици изглеждаше, че компанията е фаворит да построи част от пътя Ботевград-Мездра. "Джи Пи груп" беше предложила най-ниска цена от всички участници - 174.4 млн. лв. при пределна цена от 178 млн. лв. Именно цената беше критерият с най-голяма тежест при оценката на офертата - 60%.
С решение от 6 юни 2019 г. обаче Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) изненадващо избра друг изпълнител - "Обединение "МБ Лот 2 - 2019", който предлага да построи отсечката, дълга 13 км., за цели 44 млн.лв. над предвиденото - офертата на обединението е 222.4 млн.лв. Така разликата между двете оферти е почти 50 млн. лв., което е почти една трета от прогнозната стойност на цялата поръчка.
Основанието за по-високото класиране на скъпата оферта е по-доброто техническо предложение. АПИ пък отстрани предварително останалите четири кандидата, сред които ГБС и "Трейс груп холд". Така пътят към Мездра ще излезе златен на държавната агенция.
Победителят се състои от компаниите "Европейски пътища" (със старо име "Пътища Пловдив", свързано с бившето "Агромах", сега "Грома холд"), "Водно строителство - Благоевград" (пак от орбитата на "Грома Холд", познати до миналата година като "Агромах") и словашката "Вахостав - СК" а.с.
Разликата в единичните цени - поне 400%
Разликата в ценовите оферти е необяснимо странна.
На сайта на АПИ са публикувани единичните цени, които са оферирали победителите, "Джи Пи" и ГБС.
Само на първата страница на офертите могат да се видят скандално големи разлики в дейностите от поне четири пъти.
в. "Капитал"
"Зоните за къпане в България в отлично състояние са едва 53%"
Зоните за къпане в България в отлично състояние са 50 на брой. Това е 52.6% от общата им бройка в страната, става ясно от последния доклад по темата на Европейската комисия за 2018 г. Най-зле по показателя - с най-малък процент зони за къпане в отлично състояние, е Полша - 28%, а на трето място в негативната класация след България е Румъния - 56%.
Средното ниво за ЕС на отличните води е 85%, като в доклада са включени и места за къпане в Албания и Швейцария.
Всяка страна членка на ЕС подава данни, като те се събират в Информационната система по водите на Европейския съюз (WISE). Под наблюдение са общо близо 22 хил. места за къпане.
По българското черноморие
За 2018 г. България е подала данни към Комисията за 95 зони за къпане. По Черноморското крайбрежие зоните за къпане са 90 на брой, а общо за страната са 94.
От общата бройка на зоните за къпане с отлично качество са 50 или 52.6% от общата бройка. С добро качество са 36 или 37.9%. Зоните за къпане, които са със "задоволително качество" са 7 или 7.4%. А с лошо качество е една - Офицерския плаж на Варна, а за една зона няма информация.
Три от седемте зони със задоволително качество също са във Варна. Централният и южният плаж на Варна са с категория достатъчно качество на водите, както и зоната "Аспарухово". Другата голяма концентрация на зони със задоволително качество е в Бяла - северен, централен и плаж Чайка. Последната зона за къпане със задоволително ниво е в Свети Константин и Елена (до минерален басейн).
Измерването става като във всяка от тях има пункт за взимане на проби. През сезона за къпане се извършва пробовземане и анализ на водите, най-малко веднъж на две седмици от всяка една зона за къпане. В зависимост от местоположението на водите за къпане, началото на сезона започва в периода от 15 май до 30.06 юни и завършва в периода от 01 септември до 30 септември.
в. "Капитал".
