"Едва 2 от 27 марки у нас са истински шоколад"

В изделията, предлагани в българските магазини, преобладават какаовата пудра и палмовото масло

Повече захар, по-малко какао и добавено палмово масло - това съдържат най-разпространените подобни изделия в България, показва проучване на "Активни потребители". Повече захар, по-малко какао и добавено палмово масло - това на практика съдържат най-разпространените шоколади в търговската мрежа у нас, твърдят от асоциация "Активни потребители". Само 2 от 27 тествани марки отговарят на изискването за шоколад на Европейския съюз - а именно да има над 35% обща какаова маса. Останалите 25 могат да се считат за млечен шоколад. В теста са включени 27 търговски марки шоколади, закупени от различни търговци. От проучването са изключени тъмните шоколади поради отсъствието на национални и европейски критерии за тяхното качество. Анализът на етикетите в проучваните продукти показва изключително високо съдържание на въглехидрати. При 22 от 27 марки количеството на захарта е 50% и повече, а при 4 достига 60%. Само при 5 шоколада захарта е под 50%.

Всичките 27 марки шоколад са сглобени от какаова пудра и какаово масло. Нито един не е направен по оригиналната рецепта с шоколадов ликьор. Само при една марка е спомената държавата на произход на суровината. При 17 от тестваните 27 марки се установява влагане на нетипични суровини. При седем е добавяна растителна, основно палмова мазнина. Други 7 марки съдържат технологичната добавка Е476 (полиглицерол полирицинолеат), а една Е492 (сорбитан тристеарат). В шест е добавяна лактоза, а при други четири се прибавя лешникова паста, без това да е отбелязано в наименованието на шоколада на лицевата страна на етикета, което представлява риск за алергичните потребители. При нито една марка не е описано количеството на добавяната растителна/палмова мазнина, която трябва да е до 5% (критерий на ЕС). В България досега не е известно да са извършвани лабораторни тестове за качество и безопасност на шоколадите, въпреки предупрежденията за наличие на такива. На национално и европейско ниво няма метод за проверка на основния критерий за качество на шоколада - съдържанието на обща какаова маса.

в. "Дума"

"Катастрофи близнаци с децата в София"

Две кошмарни катастрофи с деца почерниха уикенда на столичани. Първата от тях стана с автомобил на НСО, който блъсна 14-годишно момче, а втората - ден по-късно, когато джип удари две момичета на 13 и 14 години близо до пешеходен светофар и по-малкото от тях почина в най-близката болница "Токуда".

Между двата инцидента има ред сходни обстоятелства, видя екип на "Труд". Случват се приблизително по едно и също време - около 19,30-20 ч с тийнейджъри, които се прибират от училище. Момчето и двете момичета пресичат на червен сигнал на пешеходния светофар. Във втория случай нарушението е още по-драстично, защото ученичките преминават между мантинелата и оградата на обособеното за пешеходци островче.

в. "Труд"

"От 2021 година започва обновяването на летището в София"

След като получим ключовете на летище София, ще започнем обновяването му през 2021 г. Това заявиха представителите на френския инвестиционен фонд "Меридиам", който държи 99% в "СофКънект". Консорциумът е класиран на първо място в процедурата за концесия за 35 г. 1% са на австрийската "Щрабаг", а оператор е летището в Мюнхен.

КЗК отхвърли жалбите на конкурентите, но изборът на "СофКънект" се обжалва сега във ВАС.

От 2021 г. първата работа на новия концесионер е обновяването на терминалите, като се използва опитът на летището в Мюнхен.

Ще се започне със смяна на табели и светлини, за да могат пътниците по-добре да се ориентират, да се чекират и напускат летището по-бързо. Преустройството ще включва и лукс, удобства и съчетаване на модерното с традициите на София и България. Това са мерки, които ще струват около 33 млн. евро.

Втората задача е да се разработят линиите до София, да бъдат привлечени нови авиокомпании, включително и за презокеански полети.

До построяването на нов терминал не се планират високи летищни такси. Няма да правим ненужни инвестиции, като например футболно игрище, защото някой трябва да плаща за тях - или пътниците, или авиокомпаниите, казват от "Меридиам".

в. "24 часа"

"България ще загуби стотици милиони евро от еврофондовете за 2019 г."

За поредна година прогнозите на държавата за усвояването на европейските фондове се разминават драстично с реалността. Неизпълнението на тазгодишния бюджет в частта на европейското финансиране официално се очаква да възлезе на близо 400 млн. лв. Много е вероятно сумата да се окаже по-висока заради розови прогнози на управляващите за възможното темпо на изпълнение в последните два месеца на годината.

Това показва анализът на данните за планирано, очаквано и реално изпълнение на оперативните програми и дейността на Държавен фонд "Земеделие" без директните плащания за 2019 г. Бюджетът на европейските програми е част от консолидираната фискална програма на държавата и на него се дължи сериозен дял от неизпълнението в сметките на хазната.

Според първоначалните прогнози разходите по линия на европейските фондове за 2019 г. трябваше да стигнат 4,1 млрд. лв. В мотивите към бюджет 2020 финансовото министерство е понижило тази прогноза и вече очаква разходите да са с близо 400 млн. лв. по-малко - 3,73 млрд. лв. Детайли на какво се дължи неизпълнението няма. Ако се съди по достигнатото до момента ниво, и коригираните очаквания на МФ ще се окажат нереалистично високи. По данни към края на октомври разходите по линия на ЕС в консолидирания бюджет възлизат на 2,4 млрд. лв. За да се сбъднат новите прогнози на МФ, през ноември и декември трябва да се извършат разходи в размер на 1,33 млрд. лв. При тези разходи няма ритмичност, но за същия период на м.г. - ноември и декември, сумата по това перо е стигнала около 710 млн. лв.

Каква е равносметката, ще стане ясно едва в края на януари, когато ще бъдат публикувани подробните данни за изпълнението на бюджет 2019. Големите годишни забавяния в изпълнението обаче създават сериозни рискове за загуба на средства заради отлагане за последния момент на твърде много проекти.

в. "Сега"

"По-малко болни работници харчат повече пари от бюджета"

Дълги менте листове тежат на държавата, а не „уикенд“ почиващите

През 2019 г. намалява средният брой работещи, които са ползвали болничен лист заради общо заболяване, но в тазгодишния бюджет е предвидено да се похарчат с 12 млн. лева повече. Това показва справка на социалното ведомство в писмен отговор на ресорния министър Деница Сачева на депутатски въпрос.

За 2019 г. са предвидени 474 млн. лева за болнични поради общо заболяване, до края на септември средно месечно са боледували 136 хил. работещи. От справката прави впечатление, че броят на работниците намалява спрямо 2018 т., когато са били 144 души, но за техните почивки по болест парите се увеличават с 12 млн. лева. Това означава, че анализът на синдикатите е верен и бюджетът се източва не с почивки около празниците, а от дългите липси на работещите.

то обаче не е при краткотрайните до 7 дни, за които се твърди, че разтягат почивката на осигурените, а при тези с продължителност между 15 и 30 дни. Те пък се издават не от личните лекари, а от болниците, които имат интерес от по-голям прием, за да си вържат бюджета. Данните са от анализ на КНСБ, изготвен въз основа на данни на НОИ за изплатените болнични в периода 2011-2018 г. Според него ръстът на изплатените обезщетения в този период е над 2,1 пъти - общият годишен разход за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване през 2011 г. е 256 млн. лв., а през 2018 г. стига до 556 млн. лв.

Проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) показва, че за изплащане на обезщетения при заболяване държавата и бизнесът заплащат общо около 710 млн. лева годишно. От тях 160 млн. лв. бизнесът за първите три дни, а останалата сума - НОИ за остатъка от дните по болничен лист, издаден от личен лекар или здравно заведение.

в. "Монитор".