"До три прасета за лични нужди"

Един стопанин ще може да отглежда за лични нужди до три свине. Това е заложено в промените на Наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти, които са предложени от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Досега в семейните ферми можеха да се отглеждат до 5 прасета за угояване освен свине майки и некастрирани нерези.

До края на годината стопаните, които гледат животни за лични нужди, трябва да намалят и стадата си максимум до 9 крави и до 30 овце и кози с приплодите, ако искат да са законно действащи. С промените в наредбата се въвежда понятието "фамилна ферма" за свиневъдните обекти. В нея могат да се отглеждат до 15 възрастни свине и приплодите им, но не повече от 200 броя общо.

Въвеждат се и изисквания към оборите. Те трябва да са постоянно снабдени с вода от собствен и/или обществен водоизточник, да имат ограда, силажни и фуражни помещения. Фермерите трябва да обособят място за съхранение и обеззаразяване на тор. Има нови правила и за пасищата. Те задължително трябва да имат табела на входа, както и ограда, така че да не се позволява свободното преминаване на хора и други животни. Навес не се изисква само за пасищата, където животните се отглеждат за периода от 15 ноември до 15 март. След приемането на промените животновъдите ще имат 4-месечен срок, за да приведат стопанствата си съгласно новите изисквания.

в. "Дума"

"Туроператори пред фалит, гледат към чужбина заради данъчна наредба"

Въпреки огромните усилия от страна на бизнеса и непрестанните срещи с различни експерти от Национална агенция за приходите (НАП), голяма част от туроператори и агенти са изправени пред фалит, фирмена емиграция или отказ от пазарни сегменти. Причината е влизането в сила на наредба Н-18 от септември. Изискванията, които поставя нормативния документ пред туристическия бизнес обаче продължават да са неизпълними, а хаосът с тълкуването на наредбата не е изчистен. И е под въпрос дали всички проблеми, които ще произтекат за бизнеса от това ще бъдат решени преди влизането в сила на документа.

Целта на наредбата е да изсветли приходите, които в момента се крият при плащания в брой. Според данъчните експерти така в хазната ще влязат поне половин милиард лева повече. Всъщност почти всички плащания, които касаят туризма са такива, по простата причина, че плащанията с банкови карти онлайн и на пое терминали, според наредба на БНБ, са именно кешови. Освен това туроператорите и агентите им са принудени да лицензират в НАП всеки свой софтуер, който има връзка с окомплектоване на туристическия продукт и продажби - физически и онлайн. До 30 юни трябва да бъдат регистрирани и електронни магазини.

Изискванията на пръв поглед не изглеждат особено строги. Ако не познаваш спецификата на туристическия бизнес. И точно там се крие ключът от палатката. При изготвянето на съответната наредба експертите от НАП не считат за нужно да я дискутират предварително с туристическия сектор или не осъзнават какви трудности за легалните туроператори и хотелиери ще създаде тя.

в. "Труд"

"До 300 лева бонуси за IT специалисти в армията"

На военните и цивилните служители, които участват в администрирането и развитието на информационните системи и платформи, компютърни мрежи и системи за киберотбрана или осъществяват пряк контрол на посочените дейности, се изплаща допълнително месечно възнаграждение за класна специалност от 100 до 300 лв. Това предвижда проектът за изменение на наредбата от 2010 г. за допълнителните плащания за специфични условия при изпълнение на военната служба. Документът е публикуван за обществено обсъждане.

Вдигат се и бонусите за военните от състава на дежурните сили на авиацията, които поддържат готовност за изпълнение на задачи за аварийно-спасително осигуряване. Допълнителните пари за всеки отработен час е 0,50 лв. Ако изпълнението на задачата е през почивни дни бонусът се увеличава с 50%, а по време на официални празници-със 100%. Военните, които са ръководители на полети, ще се приравняват към летателния състав и ще им се изплащат допълнително от 120 до 150 лв. на месец. Бойците пък, които участват в евакуационни и спасителни операции ще взимат допълнително по 9 лв. на ден. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването е в Държавен вестник.

в. "Труд"

"60 000 лeва глоба за незаконен къмпинг"

Дивото къмпингуване по морето, което е актуално за летния сезон, няма да може да се практикува в България. Това реши парламентът с окончателно приети промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, внесени от Министерския съвет.

Въвеждат се глоби, а основната цел е да се избегнат неприятните последици за природата, които понякога са резултат от оставени боклуци от привържениците на нощите под открито небе. С глоба от 500 до 1000 лв. ще бъдат санкционирани тези, решили да пренощуват с палатка, кемпер или каравана извън позволените места.

По предложение на шефа на регионалната комисия Искрен Веселинов в закона бяха разписани текстове, за да бъдат обособени специални зони за временно разполагане на палатки, кемпери и каравани извън територията на морски плажове, дюни и къмпинги или защитени зони. Условията за местата и къде ще се намират те ще бъдат описани в наредба, изготвена от четирима министри - на регионалното развитие, земеделието, околната среда и на туризма. Срокът за изготвянето е 6 месеца. По време на окончателното гласуване в зала Веселинов предложи глобите да бъдат налагани една година след приемането на наредбата. Това означава, че санкции ще има от 2021 г.

в. "24 часа"

"Най-скъпите ниви са в Балчик - 2600 лева за декар"

Новите данни на Националния статистически институт разкриват интересни факти за пазара на земеделска земя у нас през 2108 г. Както "Сега" писа преди дни, през миналата година средните цени в Добруджа като цяло са спаднали. Въпреки това нивите в житницата на България си остават най-скъпата обработваема земя, показва разбивката по общини.

Шампионите са Балчик, Каварна и Шабла, където сделките са сключвани при средни цени съответно 2635, 2369 и 2312 лева за декар. Това са и единствените райони с цени над 2000 лева. Изненада няма - общините от Златна Добруджа, които гледат към морето, по традиция оглавяват тази класация. Доста високи цени държат и селските общини в Силистренско и Русенско.

В същото време има много землища, в които агроплощите са се продавали за под 500 и дори под 400 лева. Те са най-вече в Северна България, само че на запад от "житницата на България". Такива са община Елена във Великотърновска област (322 лв. за дка), монтанското село Георги Дамяново (321), Тетевен, Ловешка област (286 лв.). Рекордът по ниски цени обаче не в Северозапада, а е в Софийска област. В землищата на Горна Малина и Елин Пелин миналата година сделки са сключвани за под 200 лева на декар. Но и това не са най-ниските стойности. На дъното е районът на Ботевград със сензационна средна цена от 77 лева - или там декарът е струвал колкото десетина килограма месо или колкото 30-ина литра бензин. В случая има очевидно обяснение - става дума за сделки за много дребни парцели - от порядъка на 2 декара.

Данните на НСИ сочат, че през 2018 г. пазарът е бил изключително оживен в няколко общини и на север, и на юг от Стара планина. По над 200 покупко-продажби на земя са регистрирани в Нова Загора, Карнобат, Гулянци, Ловеч, Тунджа. Именно последната община (в Ямболска област) държи рекорда по активност за миналата година с 265 сделки.

в. "Сега"

"Цената на електроенергията на свободния пазар остава висока"

България продължава да е пазарът с най-високите борсови цени на електроенергията в Централна и Източна Европа, въпреки че в някои от дните на тази седмица сделките на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) се сключваха на по-ниски нива от тези в региона. По-високи от българските са били цените единствено в Гърция, Италия, Испания и Португалия, които обаче традиционно имат най-скъп ток.

След възстановяването на дейността на 5-и блок на АЕЦ "Козлодуй" на 10 юни предлагането на електроенергия в България се повиши и цените тръгнаха надолу. В резултат на това разликата в средната покупна цена на тока от БНЕБ и съседните държави за периода от 6 май до 15 юни намаля.

За България (на пазара "Ден напред") средната стойност е 40.84 евро/мВтч, или с близо 2 евро по-малко от данните до 7 юни. В същото време понижението при другите борси е значително по-малко и средната цена в Унгария е 40.77 евро, в Сърбия - 40.46 евро, а в Румъния търговията е ставала на нива от 39.36 евро. В Централна Европа, включително Словения и Хърватия, цените са между 34 и 40 евро за мегаватчас.

в. "Капитал"

"Сивият сектор сред кабелните оператори е около 30%"

Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО) подкрепя мерките, предприети от държавата, за пресичане на порочни практики, свързани с нарушения на авторското право, се казва в съобщение на браншовата организация, след като преди ден полицията и прокуратурата съобщиха за мащабна акция срещу кабелни пирати.

По сигнал на големите телевизии властите установиха излъчване на телевизионни програми без платени права в цяла Южна България, като разчетите на разследващите сочат, че само за три месеца три телевизии са загубили поне 10,5 млн. лв.

В качеството си на браншова асоциация, която обединява платформени оператори, с пазарен дял над 65%, БАККО изразява позицията, че мерките предприети от държавата и органите на реда за важна крачка към нормализиране на пазара на платена тв, на който има около 30% сив сектор, се казва в позицията на професионалното сдружение.

Като оператори, които работят на светло и спазват законовите изисквания, подкрепяме усилията на държавните органи да сложат край на безпрецедентните практики на кражба на съдържание и укриване на броя на абонатите, които обезсмислят усилията на всички оператори, които искат да работят в условията на нормален конкурентен пазар.

Във връзка с изразени мнения относно "по-опасни видове пиратство" считаме, че няма "по-добро" и "по-лошо" пиратство, както няма големи, малки и средни оператори, а само такива, които работят на светло, и други, които работят в нарушение на закона, се казва в позицията.

в. "Монитор".