"ИПИ: Най-малко половината общини ще вдигат местните налози"
Местната власт се надява на законодателни промени, свързани с данъчната оценка на имотите
Данъчната политика на местно равнище през годините показва, че след избори се наблюдават по 60-70 примера за повишения на данъците в различни общини. Най-вероятно подобна ще бъде картината и сега, като през 2020 и 2021 г. поне половината общини ще предприемат някакви стъпки за увеличение на местните налози, твърди Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Тази сметка изключва такса смет, която също ще върви нагоре. Според Ганев тази вълна от по-високи местни данъци в известен смисъл ще отговори на призива на финансовия министър, общините да използват по-активно данъчните си правомощия, но в същото време няма да промени драматично структурата на общинските бюджети. Зависимостта от държавния бюджет и европейските средства, от една страна, и липсата на адекватен ресурс за публични инвестиции, от друга, ще остане. Темата за фискалната децентрализация - преотстъпването на 1/5 от приходите от подоходното облагане на физически лица към общините, не само няма да изчезне, а ще бъде все по-актуална. Само с имуществени данъци няма как да се постигне финансова самостоятелност, твърдят от ИПИ. Безспорно най-големият фокус попада върху Столичната община, тъй като увеличението е първо от поне 10 години и обичайно медийното внимание се фокусира върху столицата.
Едно от предизвикателствата пред новата общинска управа е как да финансира инвестиционната си програма, особено в новите квартали, където липсва адекватна инфраструктура. Има два начина това да се случи през данъците - единият е през промени в данъчната основа на имущественият данък, другият е през повишена ставка на данъка върху сделките. Ако не можеш да направиш първото, опираш до второто. Това се случва и в София. Големият проблем в облагането на имотите в столицата е именно в данъчната основа и конкретно в зонирането. Промяната обаче е политически трудна. Последното предложение за подобна реформа беше на Минко Герджиков през 2011 г. Предложението за ново зониране тогава предизвика скандал и доведе до неговата оставка. Подобно решение е трудно, но има и друго. Очакването на общините (не само на София) е, че скоро ще има законодателни промени, които да променят формулата за данъчната оценка на имотите и/или направо да обвържат данъка с пазарната оценка. Това би решило проблема на столицата с районирането, и особено спрямо новите престижни квартали, без да се влиза в голям скандал. Чакането обаче може да се превърне и в капан - отлагаш решение заради очаквани законодателни промени, които обаче също може винаги да се отлагат, твърди Петър Ганев.
Според него по-високите данъци на много места бяха очаквани. Без фискална децентрализация и с калпава данъчна основа за имотите, всички общини имат стимул да бутат данъка върху сделките нагоре - не е случайно, че това е единственият данък, при който общините масово отиват на максималната ставка - 3 на сто.
в. "Дума"
"Опасност от спекула с цените на стоките"
Цените на храните ще се увеличат минимално след въвеждането на тол таксите у нас. Това показва анализ на Световната банка, изготвен по поръчка на регионалното министерство, който предстои да бъде представен.
До 2 стотинки за килограм ще е отражението върху цената на брашното и хляба. Толкова трябва да поскъпнат и прясното, киселото мляко и безалкохолните. Търговци и превозвачи обаче вече предупредиха за сериозно увеличение заради новите такси. Всяко по-драстично повишение на цените на стоките заради тол таксите ще е спекулативно, обявиха от Агенция "Пътна инфраструктура".
Анализът показва, че въвеждането на тола за тежкотоварния трафик над 3,5 тона няма да се отрази съществено върху разходите на домакинствата, категорични са от АПИ.
Експертите на Световната банка са направили изчисления за 19 групи стоки, които присъстват всеки ден на трапезата на българина. Сметките са на база тарифите, които вече са обявени за обществено обсъждане и предлагания обхват на платената пътна мрежа от 6050 км. За стоките са използвани осреднени цени на Националния статистически институт.
Според изследването максималното увеличение в различните групи ще е от 0,05% при прясната и замразената риба до близо 4% при безалкохолните напитки. В абсолютно изражение това е най-много 2 ст./кг/л.
в. "Труд"
"Борисов: Време е за дебат - тецове и стари коли или дълъг живот"
Време е за обществен дебат - да се сложи ли край на тецовете на въглища и на старите коли и да се повиши продължителността на живота, или искаме да живеем в смог.
С тези думи премиерът Бойко Борисов обяви новата политика на правителството за климата и чистотата на въздуха. Това стана при брифинга му преди заминаването за срещата на ООН за климата в Мадрид. Борисов излетя за испанската столица в неделя вечерта с малкия правителствен самолет "Фолкън", който даде дефект преди 2 седмици. До този момент българското правителство не говореше за затваряне на въглищни централи заради голямата социална цена и заплахата от синдикални протести.
"Ще опитам да защитя въглищните централи и други вредни производства в нашата страна. Но от друга страна, за 5 -10 хил. души ще намерим работа, а какво правим, когато имаме най-високата смъртност в ЕС.
Старите автомобили, които бълват отрови, хубави ли са за нас? Какво качество на живот искаме? Искаме ли да увеличим продължителността на живот с 5 -10 години? Ето това изисква обществен дебат, който трябва да започне", заяви министър-председателят на тръгване към Мадрид.
"Европа иска да е лидер в зелените политики и борбата с климатичните промени. И съм убеден, че Европа ще тръгне много рязко в тази посока."
в. 24 часа"
"Кабинетът има месец да изхарчи близо 3 млрд. лева"
Месец преди края на годината бюджетният излишък на страната продължава да е над 1 млрд. лв. Според данните на финансовото министерство в края на ноември превишението на приходите над разходите по консолидираната фискална програма (държавния бюджет заедно с бюджетите на общините, на съдебната власт, държавното осигуряване и здравната каса) е 1.072 млрд. лв., или 0.9% от БВП, почти колкото бе и в края на октомври. В същото време Законът за държавния бюджет е разчетен с 2% дефицит. Заради покупката на осемте американски изтребителя през юли финансовото министерство изтегли 1 млрд. лв. дълг, а Народното събрание актуализира бюджета, като завиши разходната част с необходимите 1.8 млрд. лв. Това увеличи дефицита от първоначално планираните 600 млн. лв. на 2.4 млрд., или 2% от БВП.
Сега правителството има един месец да изхарчи над 3 млрд. лв., ако смята да изпълни параметрите на бюджета. Все пак преди дни финансовият министър Владислав Горанов заяви, че годината ще приключи с далеч по-нисък дефицит от планираните 2%, но не уточни с колко.
Разминаването между заложените на хартия бюджетни параметри и реалното им изпълнение показва за пореден път порочния начин, по който се пише основният финансов закон на страната - със залагане на подценени приходи, които лесно се преизпълняват, и завишени капиталови инвестиции, които така и не се извършват. Вместо това кабинетът има свободата да прави непланирани харчове и да финансира спорни проекти по свое усмотрение, без да иска санкция от Народното събрание. През годината почти не е имало заседание на Министерския съвет, в което министрите да не гласуват извънредни допълнителни харчове за сметка на преструктуриране на разходи в бюджета. Миналата година през декември кабинетът ударно разпредели към министерствата 1.7 млрд. лв. от натрупания излишък. Предни години по такъв начин бе финансирана спорната програма за саниране на жилища.
в. "Сега"
"Близо 5 млн. лв. глоби за мръсен въздух и вода"
Глоби за 4 милиона и 850 хиляди лв. са наложени от Министерство на околната среда и водите за нарушения, свързани със замърсяване на водата и въздуха за девет месеца от началото на годината, заявиха от ведомството пред „Монитор".
Относно водата проверяващите са открили превишение извън разрешените на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО), тоест химичното и биологично съдържание на това, което се излива в реки и други водоеми при заустване на отпадни води. Друго нарушение било заустването на отпадъчни води във воден обект без издадено разрешително, както и неизпълнение на условия от издаденото разрешително.
От регионалните инспекции са издадени повече от 500 наказателни постановления на обща стойност над 4 млн. лв., разказват от ведомството.
От регионалните екоинспекции (РИОСВ) пък са издадени над 200 наказателни постановления за нарушения, свързани със замърсяване на въздуха, на обща стойност около 850 хил. лв. В резултат на осъществения контрол проверяващите са отчели грешки в работата на оператори на обекти или инсталации, които не правят собствени периодични измервания (СПИ). Има нарушения и за замърсяване на атмосферния въздух с наднормени емисии на определени показатели, които се засилват през зимните месеци, заявиха още от екоминистерството.
Общо 4093 сигнала за замърсяване на въздуха и водата са получени на „Зелен телефон" и електронна поща в МОСВ, както и в 16-те дирекции на Регионалната инспекция по околна среда и води за периода от януари до края на септември, сочат данните на министерството. Предприети са мерки и действия по 2420 сигнали за замърсяване на въздуха и 678 сигнала за замърсяване на водите. По компетентност към други институции са препратени 995 от получените жалби, разясниха от МОСВ.
в. "Монитор".