"И офшорки изскачат зад купувача на ЧЕЗ"

Регистрирани са в Джърси и Кипър, депутат предлага проверка на капиталите им. 80-годишен вписан като собственик в едно от съмнителните дружества

И офшорки изскачат зад „Еврохолд“ - купувача на ЧЕЗ, сочи справка в публичните регистри. Преди дни стана ясно, че дружеството иска да купи най-голямото ЕРП у нас въпреки липсата на опит в тази сфера и пренебрегвайки скандалния си минал опит в Гърция и Румъния. Документи показват, че централната банка на Атина 3 пъти е отрязала дружество от групата, което се опитало да купи клон на голяма застрахователна компания. Друга фирма на кандидата пък е била глобена в Румъния за картелно споразумение.

Сега се оказва, че зад „Еврохолд“ изскачат и офшорни дружества с неясни капитали. Такъв е случаят с дружеството „Синтетика“, което преди години е било създадено да се занимава с несвойствените за „Еврохолд“ дейности.

В момента в свързаното с купувача на ЧЕЗ дружество като собственик се появява кипърската „Камалия трейдинг лимитид“, която от своя страна е записана като участник в собствеността на 5 фирми, регистрирани в България. Сред тях е и „Евротрък“, която според регистрите има индиректни връзки с купувача на ЕРП-то за Западна България.

Едно от дружествата, в които „Еврохолд“ участва като собственик, се занимава със застрахователна дейност. За него също има данни за офшорно участие. Справка за него показва, че действителен собственик по Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, свързаните с тях лица и техните действителни собственици, известен още като закона за офшорките, е записана фирма, регистрирана в данъчното убежище на британския остров Джърси. Става дума за „Саут-истърн юръп фънд“. Интересното е, че за неин представител е записан предишен (втори поред) действителен собственик на застрахователната фирма, а именно „ЕС и партнърс лимитид“, също регистрирана във въпросната офшорна зона на британското островче в Ламанша. Друг интригуващ факт е, че като собственици на офшорката „Саут-истърн юръп фънд“ са записани четирима гръцки граждани, като единият от тях е на преклонната възраст от 80 години.

Както „Монитор“ вече писа, купувачът на ЧЕЗ е имал проблеми с регулаторните власти в две балкански страни - Гърция и Румъния. Там съседите са установили, че „Еврохолд“ не е подходящ за различни сделки и развиване на определена дейност заради това, че се финансира основно с кредити.

в. "Монитор"

"Даренията за партиите могат да се превърнат в нов „данък"

От Димитър Чобанов, финансист. Механизмът за определяне на изпълнителната власт при демокрация е чрез гласуване на избори. Кандидатите трябва да разполагат с финансови и други ресурси, за да успеят да предадат посланията си на избирателите и да получат обратна връзка от тях. От друга страна кампаниите ангажират хората в изборния процес. Така финансирането на политическите партии има позитивна роля - то подсилва тях и кандидатите и им дава възможност да се състезават при по-равностойни позиции.

Реформата на системата

Основната цел трябва да бъде равнопоставеност между отделните участници. Тя би могла да се постигне чрез прозрачност, отчетност, отговорност и ефективна работа на държавните институции.

Дискусията относно реформата на системата за финансиране на политическите партии трябва да се основава на три неща - политически цели, контекст и съществуващи регулации. Оказва се, че често тези промени представляват реакция към кризисни събития и дискусията се свежда до това дали конкретна регулация трябва да се използва, или не, вместо да се подходи по-цялостно към въпросите за ролята на политическите партии и кандидати и мястото на държавните институции при контролирането им. Тези въпроси представляват основна част от политическите цели, които би следвало да са водещи за реформата. Тъй като в различните държави целите за това какво е желано могат да са твърде различни, то регулирането на финансирането също силно варира.

Контекстът също е важен. Регулациите не възникват от нищото. Те са породени от реални ситуации, свързани със сериозни предизвикателства. Два са основните аспекти на тази идея. Първият е политическата система като цяло. Тя обхваща структурни и институционални фактори, които имат значително въздействие върху ефективността на политическите регулации. Пример за това са парламентарната и президентската демокрация. Другият аспект е свързан с предизвикателствата, които обхващат влиянието на групи със специални интереси, неравнопоставеност, липса на политическа воля за реформи и участието на организираната престъпност.

в. "Труд"

"Брюксел създава обща борса за лошите кредити"

Рисковете за финансовата и икономическата стабилност от необслужваните кредити са обсъждани в Брюксел преди дни.

Това става ясно от бюлетина с последните решения на Европейската комисия.

На заседанието е представен четвърти доклад за изпълнението на План за действие на Съвета за справяне с необслужваните кредити в Европа.

В него е отчетено, че общият размер на просрочените и необслужвани заеми в държавите-членки е 786 милиарда евро.

Продажбите на необслужвани кредити с брутен размер за последните три години са за 112 милиарда евро.

За да продължи свиването им, ЕК и Европейската централна банка препоръчват всяка държава да създаде законови рамки за превантивно преструктуриране на банки, които не могат да се справят с лошите заеми и те застрашават тяхната стабилност.

Брюксел планира да поощри развитието на вторичните пазари, на които банките могат да продават необслужвани кредити както на национално равнище, така и в други държави членки, в това число и създаването на борса за лоши заеми.

За да се постигне тази цел, ЕК готви директива, която въвежда еднакъв и по-малко рестриктивен режим за купувачите на кредити.

Брюксел настоява също всяка от държавите членки на съюза, да заложи в законодателството си принципа за предоставяне на втори шанс за почтените предприемачи в случай на фалит, както и на възможностите за опрощаване на задължения.

Одобрена от ЕК директива пък ще насърчава ранното преструктуриране на жизнеспособните предприятия, така че да може да се минимизират потенциалните загуби и да се спасят повече работни места.

В плана на ЕК за справяне с лошите кредити се предвижда още да се развие инфраструктурата за лошите кредити, включително и да се създадат платформи за трансакции на лоши кредити.

в. "24 часа"

"Антирекорд - вече над половината от обществените поръчки са с нарушения"

Положението с обществените поръчки в България става все по-лошо, разкрива отчетът на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) за 2018 г. Това са най-лошите данни за последните пет години, коментират експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Миналата година АДФИ е проверила 1204 поръчки на стойност близо 1.39 милиарда лева. В614оттях-за 729 милиона лева, са установени различни по тежест "дефекти". Тоест във всяка втора процедура има нередности и нарушения. Като се има предвид, че държавният бюджет харчи над 44 милиарда лева годишно и че ЕС налива също милиарди в България по оперативните програми, това означава, че държавни ведомства и общини харчат неефективно и не по правилата огромни средства на българските и на европейските данъкоплатци.

Пороците са 4 основни типа: редовно се "пропуска" провеждането на обществена поръчка; вместо истинско състезание се прави пряко договаряне; не се събират различни оферти; средствата се изразходват не по предназначение. Нарушения има във всички фази - от подготовката на документацията, през оценяването на офертите, до осчетоводяването на разходите и изпълнението на възложената дейност, показва анализът на финансовата инспекция. И сферите на нередностите са различни - от строителство и ремонти до доставка на стоки.

Анализът на АДФИ разкрива тревожна тенденция - процентът на обществените поръчки, "замърсени" с нарушения, расте и вече е надхвърлил 50 на сто.

От ИПИ открояват няколко извода за обществените поръчки. Вместо да намаляват, порочните практики в харченето на публични пари стават все по-масови. С нарастването на парите в държавния бюджет нарастват и злоупотребите. Корупционните практики и/или неграмотността на чиновниците прахосват милиарди левове на данъкоплатците. А наказанията очевидно не притесняват нарушителите. И не е чудно, тъй като са малки -започват от "предупреждение" и стигат до глоби, които са едва 0.04% от размера на лошо изхарчения обществен ресурс - 729 млн. лева (сумата по процедурите с установени пороци). Най-лошото е, че парите са буквално прахосани и целите не са постигнати - нито имаме по-добро здравеопазване, нито по-качествено образование, нито по-ефективна съдебна система, и няма изгледи за промяна, коментира Петя Георгиева от ИПИ.

в. Сега"

"ГЕРБ вкара в законопроект 9% ДДС за книгите"

ГЕРБ и ДПС се разминаха по идеята за намаляване на ДДС за книгите. Управляващите по принцип подкрепят идеята, но не до нулева ставка, а до 9%. Това става ясно от промени в закона за ДДС, одобрени от работната група към бюджетната комисия в парламента. Те бяха подготвени за гласуване с второто четене на промените в закона за държавния бюджет, където размерът на партийната субсидия се орязва до 1 лев за глас. Шефката на комисията Менда Стоянова обаче прецени, че данъчните промени нямат нищо общо с темата за партийните субсидии, и отложи гласуването им за по-нататък.

В същото време бюджетната комисия не подкрепи искането на БСП за 5% ДДС на основни храни и 7% за лекарствата, които трябваше да бъдат разглеждани на същото заседание. Не е ясно каква е позицията на коалиционните партньори на ГЕРБ - "Обединени патриоти" - по данъчните въпроси. Те обаче показаха, че са против съглашателството между ГЕРБ и ДПС по темата за партийните субсидии, и осуетиха гласуването в петък.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов остро разкритикува "преориентацията" на ГЕРБ. „Ние (с ГЕРБ - б. р.) сме се подписали под един документ, наречен "Програмни приоритети", където искахме да има понижаване на ДДС за редица стоки, тъй като смятаме, че това е правилният ход за облекчаване на сравнително тежкото положение на най-нисшите социални слоеве. Това не беше прието в преговорния процес. В крайна сметка се съгласихме да запишем в програмните приоритети, че ставката за ДДС по време на управлението на ГЕРБ и ОП ще остане непроменена. Без каквато и да било консултация, научаваме, че тази ставка ще се промени след договорка с ДПС", коментира Валери Симеонов в края на миналата седмица.

Според подкрепената от бюджетната комисия промяна в закона за ДДС с 9% ставка ще се облагат както хартиените, така и електронните книги, учебници и учебни помагала. Изрично е записано, че по-ниският данък ще важи и за детски книжки с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни и ръкописни нотни издания.

За намаляване на 20%-ната ставка за книгите за първи път заговори депутатът от ДПС Делян Пеевски. След това и премиерът Бойко Борисов заяви, че в ГЕРБ също обмисляли подобна стъпка, тъй като образованието било приоритет за партията. Борисов дори първоначално говореше за нулев ДДС за книгите. В момента намалена ставка по ДДС има само за туристически услуги.

в. Сега"

"Покупката на изтребителите ще увеличи дефицита в бюджета"

Покупката на американските изтребители, която планира правителството, ще увеличи касовия дефицит в бюджета за тази година. С колко точно ще стане ясно, след като са готови окончателните параметри по сделката, но предварителните изчисления показват, че минусът в държавните финанси ще скочи от сегашните 0.5% до около 2% от БВП. Предложената от американска страна цена за осем F-16 Block 7 е 2.2 млрд. лв., а от изказванията на управляващите стана ясно, че българското правителство ще се опита да я намали до 2 млрд. лв.

Още преди няколко дни зам. финансовият министър Росица Велкова заяви, че евентуална сделка за покупката на осем летателни машини ще наложи актуализация на бюджет 2019, както и че набраните от вътрешния пазар 300 млн. лв. дълг от държавата преди седмица също са свързани с готвената сделка. В бюджета за тази година са предвидени емисии нов дълг в размер на до 1 млрд. лв. Според източници от управляващите не е изключено до края на годината държавата да пусне и още няколко емисии до достигане на заложения лимит.

Защо при излишък минусът расте

Бюджетът за тази година е изготвен, без в него да са заложени разходите за покупка на нови самолети. Затова и при евентуална сделка ще е нужна актуализация на държавните финанси в частта разходи. Ако срещу тях не стои нов приход или пък не са за сметка на преструктуриране на вече планирани разходи, тези 2 млрд. лв. ще увеличат минуса в бюджета. По информация на "Капитал" правителството ще пренасочи една част от вече планираните разходи в бюджета за покупка на самолетите, но по-голямата сума ще е за сметка на по-голям касов дефицит. В момента той е заложен на около 0.5% от БВП, а след евентуална актуализация ще бъде увеличен вероятно до около 2% от БВП, или по груби изчисления с 1.8 млрд. лв. Косвено потвърждение за това направи и премиерът Бойко Борисов, който в петък съобщи, че изтребителите F-16 Block 70 ще бъдат платени с пари от резерва. Към май размерът на фискалния резерв е над 10 млрд. лв., но около половината от тях са целеви средства. Т.е. на разположение на правителството са около 5-6 млрд. лв.

Логичният въпрос е защо при наличието на такъв голям излишък към май - близо 3 млрд. лв., ще се наложи дефицитът да се увеличи. Едно от обясненията е, че част от този плюс идва от забавени разходи, които може да се изпълнят до края на годината. Предстоят и местни избори и изкушението да се дават извънредни милиони на общините се увеличава. Ако изпълнението на бюджета следва логиката от предходните две години обаче, вероятно в края на годината минусът ще е плюс или много по-малък от предвидения. Още повече че към април данъчните постъпления растат с над 10% спрямо миналогодишните, а заложеното увеличение в бюджета е по-ниско.

в. "Капитал"

"Пловдив строи компостираща инсталация за 15 000 тона зелени отпадъци"

Община Пловдив стартира проект за изграждане на компостираща инсталация на обща стойност 9.023 млн. лева. В нея ще бъдат обработвани до компост зелените отпадъци - трева, клони и листа - събирани от общинското предприятие "Градини и паркове", както и зелените отпадъци на домакинствата от кварталите "Прослав" и "Коматево". Проектът се финансира безвъзмездно със 6.07 млн.лв. от Европейския фонд за регионално развитие, държавата съфинансира проекта с още 910.6 хил. лв., а остатъкът от сумата - 2.953 млн. лв., се поема от бюджета на община Пловдив. Досега зелените отпадъци са били изхвърляни и заравяни в сметището край село Цалапица, Пловдивско.

Чистите икономически ползи от проекта не изглеждат внушителни. От 15 000 тона зелена маса ще се произвеждат 6750 тона компост с цена около 6 лева без ДДС за тон. Пазар за компоста има, считат създателите на проекта. Една част ще се използва от самото общинско предприятие "Градини и паркове" за поддръжка на зелените площи в града. Друга ще се предлага на свободния пазар. Много по-значими обаче са спестените разходи за общинския бюджет и възможността Пловдив да запази размера на таксата смет, която не е променяна от 2012 година, заяви при старта на строителството кметът Иван Тотев. В момента зелените отпадъци се изхвърлят в сметището на село Цалапица и за тази услуга градът плаща 12,21 лева на тон, или общо 183 180 лева.

Много по-големи са отчисленията, които се правят към Регионалната инспекция по околната среда и водите - те са 57 лева на тон, а от следващата година ще нараснат на 95 лева на тон. Общо Пловдив изхвърля годишно 150 000 тона отпадъци за третиране в инсталацията в с. Шишманци и на депото в село Цалапица, като 10% от тях са зелените. Изразено в сума, това са около 1 425 000 лв. за общината от отчисления. Така че освен пряката цел на проекта да намали депонирането на зелени отпадъци в него е включена и специфична цел: през 2020 година Пловдив да постигне разрешените за депониране биоразградими отпадъци до 109 кг/жител.

Компостиращата инсталация за преработване на разделно събрани зелени отпадъци ще е на площ от около 30 декара в северните покрайнини на Пловдив, ще бъдат изградени две халета - за суровините и за готовата продукция. Самото компостиране обаче ще се извършва на открита площадка. Василка Чопкова - директор "Екология и управление на отпадъците" в община Пловдив и ръководител на новия проект, обясни, че зелените отпадъци ще се разстилат на купове. На площадката ще има 27 реда с дължина 45 метра, покрити със специална полупропусклива мембрана. Времето за превръщането на зеления отпадък в компост е от 10 до 16 седмици.

в. "Капитал"

"Цените у нас стигнаха европейските"

Плащаме за млякото, сиренето и яйцата колкото средният европеец, показват данни на "Евростат"

Въпреки че хората в България са с най-ниските заплати в ЕС, цените на някои от основните хранителни стоки у нас вече се доближават до средното ниво за Европа. Това показват данни на "Евростат". Цените на млякото, сиренето и яйцата стигат 98% от средното за Евросъюза. Най-скъпи са млечните продукти в Кипър - със 136 на сто над средните. Най-ниски - в Полша.

При месото сме сред европейците, които пазаруват на по-ниски спрямо общия пазар цени - 64 на сто спрямо средните стойности за Европа. Според предишни проучвания на "Евростат" обаче българите са принудени да отделят най-голяма част от бюджета си именно за храна. По този показател сме първи в Европа.

Според анализа на "Евростат" заедно с доходите у нас растат и цените, за да достигнат до средните нива в ЕС. 

По отношение на хляба и зърнените храни. Имаме втората най-ниска цена в Европа - 62% от средното за съюза. По-малко от нас плащат само в Румъния - 54 на сто. Най-скъп хляб купуват датчаните - цената там е със 150% над средното ниво.

И при месото сме сред европейците, които пазаруват на по-ниски спрямо общия пазар цени. 64 на сто спрямо средните стойности за Европа.

Алкохолът и цигарите в българските магазини са най-евтини в целия Европейски съюз. Причината е в ниския акциз. За тютюневи изделия плащаме 49 на сто от средното на европейския пазар, за алкохол - 74%.

Най-скъпи са хранителните стоки във Великобритания - почти двойно спрямо осреднените стойности в Европа. Тук обаче трябва да припомним, че според предишни проучвания - също на "Евростат" - българите харчат най-голяма част от бюджета си именно за храна. И по този показател сме първи в Европа, което би трябвало да означава, че ниските цени спрямо средните за европейския пазар за мнозина у нас са всъщност високи. Защото освен на цените важна е и друга съпоставка - при доходите.

в. Дума".