"11 000 чиновници, учители и полицаи ще връщат 21 000 деца в училище"
11 600 души ще отговарят за връщането на 21 000 деца в училищна възраст в класните стаи. За кампанията са създадени 1103 екипа, които от 1 септември започват да обикалят всички родители. Внушителните данни съобщи вчера в Асеновград зам.-министърът на образованието Деница Сачева, цитирана от БГНЕС. Представители на кабинета начело с вицепремиера Валери Симеонов, както и омбудсманът Мая Манолова, бяха в града, за да обсъждат етническата интеграция. В борбата по задържане на децата в клас ще помагат и камерите в училищата, които ще следят дали действително те влизат в час.
Голямата кампания за връщането на децата в училище беше обявена през май. В екипите влизат специалисти от различни ведомства - министерство на образованието, на социалната политика, учители, експерти от регионалните управления по образованието, учители, социални работници, медиатори, та дори и полицаи за респект. Просветният министър Красимир Вълчев обеща подкрепа на всички институции и заяви, че ако експертите не намерят дадено дете на адреса му, трябва да го търсят из цялата страна.
в. "Сега"
"Работодателите: Нагнетява се напрежение заради минималните прагове"
И четирите национално представени работодателски организации отказват да водят преговори за определяне на минимални осигурителни доходи (МОД) по икономически дейности.
Според тях това е остаряла регулация, която не се прилага в нито една държава от ЕС и вече повече вреди на икономиката, отколкото помага за нейното изсветляване. Това става ясно от писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в която влизат АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП, до социалния министър Бисер Петков.
В него се казва, че се нагнетява напрежение с намерението на социалното ведоство за административно налагане на прагове за минималните осигурителни доходи за 2018 г.
Миналата седмица министър Петков коментира, че работодателите не желаят да преговарят, за разлика от синдикатите, и поради това той ще вдигне административно праговете. Бизнесът смята, че подобни изказвания нагнетяват напрежение в индустриалните отношения и може да принудят много браншови организации и предприятия да преосмислят като цяло своите позиции в социалния диалог.
в. "Стандарт"
"До 45 000 лв. за крадени авторски права"
Малко над 45 хиляди лева е обезщетението, което получават композитори и текстописци, чиито авторски права са нарушени, показва проучване на „Монитор". В сумата влизат и отчисленията, които засегнатите биха спечелили от разпространението на „плагиатстваното" произведение като автори на съответната музика, текст или аранжимент.
Така братята композитори Кристиян и Стефан Белеви успяват да се преборят в съда за сумата от именно 45 хиляди лева през 2012 г. Двамата са автори на музиката и аранжимента към песента, изпълнена от Тони Димитрова, „В такава нощ". След като без тяхното съгласие произведението им е включено в сборна компилация, разпространена в тираж от 35 000 копия, те завеждат дело в Софийския градски съд. Първоначално искът бил за обезщетение в размер на едва 2000 лв., впоследствие сумата се увеличила.
в. "Монитор"
"Новите изисквания за отчитане към НАП ще струват 122 млн. лв. на бизнеса"
Контролът върху търговците на горива ще се затегне на няколко етапа през следващите две години. Това предвиждат промени в Наредба № Н-18 за отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тя изисква и поетапно въвеждане QR (Quick Response) кодове в касовите бележки на всички търговци, като първи са бензиностанциите.
Срокът за обществено обсъждане на промените, публикувани на сайта на финансовото ведомство, изтича в сряда, 23 август. В мотивите към проекта се посочва, че те ще струват на бизнеса еднократно 122 млн. лв., като най-голям вероятно ще е разходът за търговците с горива. В същото време в резултат на завишения контрол се очаква приходите в бюджета от ДДС да се увеличат с приблизително 10%, което в абсолютен размер е около 150 млн. лв.
в. "Капитал Daily"
