"Плащането на данъци в ЕС - най-сложно у нас и в Италия"
Над 440 часа годишно са необходими на родния бизнес, за да се справи с данъчните изисквания
Българският бизнес отделя средно 441 часа годишно, за да отговори на всички местни данъчни изисквания, което е с 12 часа по-малко спрямо предходната година. Това обаче е значително над средното по света - 238 часа. Така България продължава да пада в глобалната класация Paying Taxes на консултантската компания PwC и Световната банка, като губи пет позиции и заема 97-о място от 190 държави. Единствената държава с по-лош резултат от България в съюза е Италия, която също губи позиции и се класира на 128-о място.
При изчисляването на тежестта и времето за администриране на данъчните изисквания PwC и Световната банка използват модел, който включва средно голяма компания с ограничена отговорност, регистрирана от граждани на съответната държава, която има дейност само на нейна територия и не се занимава с внос и износ. Когато се измерва времето, необходимо за плащане на данъците, се включва попълването на декларации, обработката им от администрацията, както и възстановяването на надвнесен данък, обжалване и ревизии.
Резултатите на България почти не се променят спрямо миналата година. Общата оценка на страната е 72,3 точки от максимални 100 при 72 миналата година. Времето, нужно да се спазят всички данъчни изисквания, се скъсява с 12 часа до 441 часа. Най-много отнема изпълняването на изискванията, свързани с отчитането на данъци от персонала - нужни са 250 часа годишно (86 средно за света).
Плюс за страната е относително ниската обща данъчна тежест спрямо печалбата на компаниите. Тя леко се увеличава през 2018 г. - от 27,7% през 2017 г. до 28,4%, но остава една от най-ниските в ЕС след Румъния (20%), Люксембург (20,4%), Хърватия (20,5%), Кипър (22,4%), Дания (23,8%) и Ирландия (26,1%). Повишението в България идва от разходите за персонал, където вероятната причина са по-високите заплати. Тази година Бахрейн измества традиционния лидер в класацията - Хонконг, с резултат 100 от 100 и едва 22,5 часа годишно, заделени от бизнеса за плащане на данъци, в Хонконг са 34,5 часа. Причината за скока на Бахрейн е наличието на електронна система за изплащането на социални осигуровки.
в. "Дума"
"Европа отразя зелените за Кресна"
Комисията по петициите в Европейския парламент затвори петицията на „зелените" срещу изграждането на автомагистрала „Струма" в района на Кресненското дефиле.
В залата всички присъстващи български евродепутати се обединиха в защита на аутобана. А Радан Кънев от „Демократична България", който придвижи петицията в ЕП и я защитаваше дори не присъства на заседанието - вместо него там бяха трима природозащитници, които се представиха като коалиция „Да спасим Кресненското дефиле".
Дебатът за петицията започна малко след 17:10 българско време. Първо бе дадена думата на вносителите на петицията - Димитър Василев - Велин и Десислава Стоянова. Двамата опитаха да заблудят членовете на Комисията по петициите как магистрала през пролома ще унищожи природата в него. Именно с това твърдение „еколозите" повече от 10 години спираха изграждането на участъка от магистралата край Кресна. Но твърденията на „природозащитниците" бяха оборени.
Думата взе Аурелио Сесилио от Генералната дирекция „Регионална и градска политика" в ЕК. Той разясни, че Европейската комисия е в непрестанна комуникация с българските власти относно АМ „Струма" и до 15 януари трябва да се реши какво еврофинансиране ще отпусне Брюксел за аутобана в района на дефилето.
Впоследствие един след друг се изказаха българските евродепутати Андрей Новаков, Ангел Джамбазки, Илхан Кючук, Андрей Слабаков, Емил Радев, Александър Йорданов. Те опровергаха „зелените" и настояха петицията да бъде затворена и ЕП повече да не се занимава с този казус.
в. "Труд"
"Поне 100 млн. лв. повече на година могат да събират общините от данъци и такси"
Поне 100 млн. лв. повече на година могат да влизат в общинските бюджети, ако се актуализират ставките по местните налози и се увеличи събираемостта, пресметнаха за "24 часа" експерти. В някои общини обаче събираемостта пада почти непрекъснато от 2006 г., когато НАП престана да се занимава с тази дейност и тя бе поверена на кметствата. Има населени места със събираемост под 30% при средна за страната от 70%.
"Общините като че ли нямат капацитет, въпреки че имат права и законите са им развързали ръцете. Тази тема трябва да се подложи на широко обсъждане.
Да говорим за модел на споделени услуги
Да се сдружат, особено по-малките общини, и да увеличат капацитета си, контрола, събираемостта", заяви шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова.
Според финансисти сдружаването и споделените услуги ще дадат възможност общините по-активно да упражняват правата си, да дават некоректните платци на съдия - изпълнител, да се обединят в обявяването на обществени поръчки, за да пестят ресурси, да обменят ноу-хау. За да стане това възможно, са нужни промени - например в Закона за местните данъци и такси да се запише, че служителите на общинските администрации могат да възлагат тази дейност на други структури по определен ред.
Поправка ще се наложи и в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс, за да се разреши и делегиране на правомощията при установяване на несъответствие между декларирани данни и такива, получени от трети лица и администрациите.
в. "24 часа"
"Банките счупиха нов рекорд - 1.4 млрд. лв. печалба за 10 месеца"
Печалбите на банковата система у нас продължават да растат и да поставят нови рекорди. По данни на БНБ към края на октомври банките са отчели 1.4 млрд. лв. чиста печалба, което е с 15 млн. лв. повече от същия период на миналата година. По всичко личи, че през 2019 г. ще бъде надминат рекордът от миналата година, когато трезорите за първи път отчетоха по-добри резултати дори в сравнение със златните времена отпреди глобалната финансова криза.
Всичко това се случва на фона на безпрецедентно ниски лихви - и по кредитите, и при депозитите. Най-забележителното е, че на практика печалбата на трезорите до голяма степен идва от таксите, които събират за какви ли не услуги и които стават все по-разнообразни и все по-високи. За 10-те месеца до края на октомври те са събрали от своите клиенти внушителните 1.104 млрд. лева такси. Това е със 73 милиона повече от преди година.
На фона на кредитния бум приходите на банките от лихви отбелязват съвсем леко повишение. Нетните доходи от лихви за десетте месеца са 2.319 млрд. лв. при 2.276 млрд. лв. година преди това, показват данните на БНБ. В момента лихвите по кредитите са на най-ниските си нива, отбелязвани някога в страната. Ипотеките вече са под 3%. Потребителските заеми също са рекордно евтини - под 8%. Лихвите по депозитите пък все повече се доближават до нулата и на практика доходността по тях е отрицателна заради таксите и комисионите. Именно таксите и комисионите компенсират през последните години намалелите приходи на банките от основната им дейност - кредитирането, показват данните, редовно публикувани от централната банка.
Както писа в."Сега", от началото на октомври трезорите масово започнаха да вдигат таксите за обслужване на сметки, за преводи, за внасяне и теглене на пари на гише и др. След октомврийското повишение последва втора вълна и още банки обявиха "актуализация" на тарифите си - някои от декември, други от януари.
в. "Сега"
"Всеки 7-ми българин без достъп до лечение"
14% от населението на България, което прави всеки седми българин, е без достъп до здравеопазване. Тези данни изнесе Европейската комисия в годишния си доклад за нивото на здравеопазване в Европейския съюз през 2018 година.
Това е и най-голямото предизвикателство в системата на страната, се подчертава в документа. В него се посочва, че без здравни услуги са безработните за продължителен период от време, крайно бедните и най-вече ромската част от населението, които нямат средства за лечение, но и не плащат здравни осигуровки. Тази част от хората не е обхваната от социално здравно осигуряване, се посочва още като негатив в доклада. У нас няма лечебни заведения за бедни нито към неправителствения сектор, нито към вероизповеданията. По този показател страната ни е на дъното в класацията.
По смисъла на Закона за здравето у нас хората без здравни осигуровки могат да разчитат само на безплатна медицинска помощ по спешност, но не и на продължително лечение. Това означава, че ако човек с прекъснати здравноосигурителни права си счупи крака, той ще бъде наместен и гипсиран. Ако обаче се наложи да му бъде сложен пирон и да бъде хоспитализиран, а след това и раздвижван от рехабилитатор, ще трябва да си плати.
Така е и ако щитовидната му жлеза заболее и е необходима операция или се наложи да му бъдат извадени сливиците, например. Тогава пак ще трябва да си плати.
В доклада се посочва, че от медицински грижи по всяко време на денонощието са лишени и жителите на отдалечените райони дори те да са здравно осигурени. Причината в този случай е, че там няма болници, стационари и дори постоянни практики на общопрактикуващи лекари.
в. "Монитор".
