Правителството прие Национална отбранителна стратегия. Тя е разработена в общия процес на адаптиране на основните национални документи, свързани със сигурността и отбраната на страната, и обединява съществуващите в момента Военна доктрина и Военна стратегия.

Документът очертава въоръжените сили като основен носител на отбранителни способности. Отбраната на страната ще се осъществява в рамките и с прилагане на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз и ефективно използване на националните отбранителни способности. Ключов приоритет се явява развитието на модерна отбранителна институция, основана на интегрирана система за ефективно управление на отбраната при непрекъснат граждански и парламентарен контрол.

Мисиите остават три - отбрана, подкрепа на международния мир и сигурност и принос към националната сигурност в мирно време, с произтичащите от тях задачи. При изпълнение на мисията в подкрепа на международния мир се предвижда въоръжените сили да участват в продължителни операции с един усилен батальон или повече на брой малки подразделения и средства от видовете въоръжени сили, като общото количество на личния състав, ангажиран в тях, не надвишава 1000 души, а ротацията на контингентите се осъществява на шест месеца. ВМС участват с декларираните сили в рамките на ресурсния еквивалент за участие на една фрегата за период от три до шест месеца в рамките на една година. ВВС участват с хеликоптери, без ротация, за период от шест месеца в рамките на една година и необходимия личен състав. За участие в операциите, по целесъобразност, се осигуряват логистични и поддържащи елементи.

Стратегията посочва, че структурата и числеността на въоръжените сили са тясно свързани с определените в процеса на отбранително планиране необходими оперативни способности. България изгражда единен комплект въоръжени сили, адекватен на новите заплахи, с една и съща структура за изпълнение на задачи в мирно време, при кризи и при война. Мирновременният състав се комплектува на професионален принцип. За доокомплектуване с личен състав и техника се изгражда и поддържа доброволен резерв. Във функционално отношение въоръжените сили включват сили за развръщане и сили за отбрана, а в зависимост от предназначението и задачите си - сили с висока и сили с ниска степен на готовност.

Човешките ресурси са определени като най-важният елемент на отбранителните способности и основен капитал на въоръжените сили. Като приоритет в развитието на логистичната поддръжка е посочено изграждането на способности за поддръжка на войските и силите, участващи в многонационални съвместни операции далеч от територията на страната. Другите ресурси за отбрана, разработени в стратегията, са информационните и финансовите. Посочва се, че разходите за Министерството на отбраната трябва да бъдат поддържани на относително постоянно равнище не по-малко от 1,5% от БВП, а с включването на другите разходи за отбрана и разходите за пенсии на военнослужещите - не по-малко от 2 на сто.

Националната отбранителна стратегия е с 10-годишен времеви хоризонт. Предвижда се през 2015 г. да й бъде направен междинен преглед, а през 2020 г. - пълен преглед и преиздаване.

Проектът на отбранителна стратегия е публикуван за обсъждане в интернет страницата на МО (https://www.mod.bg/bg/doc/programi/20110318_Proekt_nac_otbr_strategia.pdf).