Приключва реконструкцията на единствения музей-затвор в страната, който ще отвори врати във В. Търново. Официалното откриване е предвидено за 18 юли, когато се навършват 168 г. от рождението на Васил Левски. Близо 30 000 лв. е вложил Регионалният исторически музей в ремонтните работи на сграда. Консервирани и импрегнирани са всички стари дървени повърхности във възрожденската част на музея. За да придобият автентичен вид, стените са варосани ръчно. Монтирана е нова ел. инсталация и специално осветление за експонатите. Оградата е оформена с бодлива тел и високи копиевидни прътове.

Музеят-затвор е приемал посетители до 1992 г., но заради противоречивите тълкувания на историческите събития от последните 100 г. е престанал да функционира. По официални данни затворът съществува от 1861 г., но последните проучвания показват, че там са изтърпявали наказания още през 1854 г. Той е просъществувал през годините на турското робство и следосвобожденска България до 1960 г.

Експозицията, която ще бъде подредена в музея, е подготвена от н.с. Тянка Минчева, шеф на отдел "Нова и най-нова история", и етнографа н.с. Васил Мутафов. Още на входа на специално табло със златни букви ще бъдат изписани имената на всичките 399 българи, които са били измъчвани или са лежали в затвора. Сред тях са Бачо Киро, Стефан Караджа и Тодор Каблешков. За три дена след залавянето му край Къкринското ханче в търновския зандан е бил и Васил Левски. След това той е бил отведен на съд в София. Единствено Филип Тотю успял да избяга килията си и затова получил прозвището Хръкатия. Първите български бунтовници, затворени там, били участниците в Хаджиставревата буна от 1862 г. По-късно зад стените му са били измъчвани и деятелите в Априлското въстание.

В автентичен вид ще бъде възстановена килията за мъчения. Там ще бъде подреден целият инквизиционен инвентар от онова време. Завършена е каменната зидария на огнището, където мъчителите са нагрявали металните шишове за жигосване./в. "Янтра ДНЕС"