Митове и легенди от фолклорната ни съкровищница
Богатата ни фолклорна съкровищница пази най-различни легенди за обичая, свързан със закичването на мартеницата. В едни текстове се говори, че сестрата на хан Кубрат вързала на птица бял конец. Животинчето било ранено и достигнало Велика България с познатия днес бяло-червен конец.
Друга легенда пък разказва, че към края на своя живот хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат единни, за да бъдат силни и да не ги пречупят, както става с пръчките, ако ги вадят една по една от сноп. Минало се време, ханът починал. Тогава хазарите нападнали прабългарите и успели да пленят дъщерята на Кубрат – Хуба. Водачът на хуните Хан Ашина предложил на синовете да го признаят за техен владетел. Само така щял да освободи сестра им и да им остави земите. Ханските синове били поставени пред трудно изпитание, пише сайтът Легенди и предания.
Най-големият син Баян признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите не спазили заръката на стария хан и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина докато намерят свободна земя. След това Аспарух щял да им изпрати птица вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. След това братята потеглили и оставили пленената девойка и Баян в ръцете на злия Ашина.
Не след дълго при Хуба долетял гълъб, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали Хуба и Баян избягали от лошия хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да направят. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Хуните като го видели, побягнали.
Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката и ги отвел при своите войници. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите.
Нарекли червено-белия конец мартеница, по името на месеца когато това се случило. Тя станала символ на късмет, любов и щастие. Оттогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички. Оттогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме силни, щастливи и единни. Да помним, от къде произлизаме и да не се разделяме задълго от снопа пръчки, който колкото по- голям ни прави по- силни.
Друга легенда разказва за времето от преди хиляди години, когато прабългарският хан Аспарух тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал той на брага на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве...Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав - и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Аспарух. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи Март и останало и до наши дни.
Следващата легенда е по-малко разпространена. След като победил византийците и обявил създаването на новата държава, Аспарух решил да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Обичаят от земите на хан Кубрат повелявал жертвената клада да се запали със стръкче изсъхнал копър. По тези земи обаче никъде не можело да бъде намерен. Докато ханът мислел какво да прави, на рамото му кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял вълнен конец, половината обагрен в червено. Хуба, останалата в далечния бащин дом сестра на Аспарух, сънувала сън и разбрала за затруднението на брат си. Изпратила му копър по любимия си сокол. По белия конец имало червени капки кръв от одрасканата й от птицата длан. Хан Аспарух запалил огъня с копъра, а червено-белия конец завързал на китката си за спомен. После всички се закичили с червено-бели конци.
Денят бил 1 март, тогавашната Нова година. Нарекли връзката мартеница, по името на месеца.
Българският феномен по света
Всяка година в първия ден на месец март всички българи си честитят хубавия празник Баба Марта и настъпването на пролетта. Това е един от най-почитаните традиционни български обичаи, запазили се до наши дни. На този ден всеки от нас се закичва с мартеница, която е типичен обреден символ. С нея се закичваме за здраве и дълъг живот, за плодовитост и изобилие. Българският феномен набира все по-голяма популярност в международен мащаб. Тази година това стана благодарение на български общности в различни точки на света, както и на интернет гиганта Google.
Музей на мартеницата
Музей на мартеницата искат да бъде създаден в Бургас. Идеята е на служители от музея в морския град, които за десети пореден път организират конкурс "Мартеницата в традиционната българска култура", съобщи Dariknews.bg. В него и тази година са се включили стотици деца от Бургас и региона. Съорганизатори са Община Бургас и Общински детски комплекс.
"Притежаваме голямо богатство от мартеници, което си заслужава да бъде видяно. Този музей може да гарантира съхраняването на традицията на правенето, носенето на българската мартеница и пожеланията, които се изричат", заяви за Дарик радио директорът на Регионалния музей Цоня Дражева. Целта е да се запази българската традиция и да се увлекат децата в създаването на бели и червени украшения. Те са направили уникални и автентични мартеници. Тази година в конкурса са се включили и ученици от Първо българско неделно училище „Св. Иван Рилски" гр. Хатива и гр. Енгера, Испания.
Изработените мартеници са изложени в Етнографския музей. Компетентно жури оцени и награди участниците в три възрастови групи. Автентичните творения ще бъдат вписани в националния регистър на културни ценности на Регионален бургаски музей.
Среща на природния и фолклорния феномен
Тази сутрин природният феномен Белоградчишка крепост и Белоградчишките скали осъмнаха закичени с мартеница с внушителни размери. Тя е изработена безвъзмездно от местната шивашка фирма "Тихони" и е разположена на входната врата на Белоградчишката крепост. От пресцентъра на общината уточниха за Econ.bg, че са използвани 7 метра сатен за изготвянето на гигантската мартеница.
Предполага се, че и тази година от тук ще преминат около 200 хил. души български и чуждестранни туристи. Основание за това дават проведената от 26 до 28 ноември миналата година ІХ среща на Асоциацията на българските туристически оператори и туристически агенти, на която Белоградчик беше домакин и успешното представяне на общината в туристическите изложения в НДК - София и Белград /Сърбия/ през месец февруари тази година. До края на годината общината ще участва в туристическите борси във Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново, а също и в Ниш и Княжевац и Нови Сад.
Свързаха детски градини с белия и червения цвят
Мартеница с дължина 500 метра, колкото е разстоянието между целодневните детски градини "Братя Грим" и "Дружба" в Шумен, свърза днес двете детски заведения.
Червено-белите кълбета, за чието изработване децата са използвали над 1100 метра прежда, бяха раплетени на тържество, организирано от ръководството на двете детски градини, предаде БТА. Всички присъстващи на празника получиха част от мартеницата. Парченца от детското творение излетяха с червено-бели балони към небето с пожелание за радост, здраве и позитивна енергия за приятелите на детските градини.
Редактор: Апостол Апостолов
