Програмистите са едни от най-търсените кадри у нас. Към момента около 20 000 софтуерни специалисти не достигат на страната ни за нуждите на IT индустрията. Професията привлича и с по-високото заплащане спрямо останалите сфери - един младши програмист без опит започва работа със стартова заплата от 1000 лв., която бързо расте нагоре, сочат данните на бранша.

Реално няма възрастова граница, след която човек не може да започне да се учи да програмира. Инвестицията за начинаещите програмисти - година сериозно учене, един лаптоп, интернет и мозък. Освен младежи към програмирането често се преориентират и хора с опит от други професии, останали недоволни от реализацията в тях. Причината за промяната в повечето случаи е бързото намиране на по-високоплатена работа.

Според преподавателя по компютърни науки и създател на софтуерния университет "СофтУни" Светлин Наков започването на работа след първата година на обучение е почти гарантирано, информира iNews.

"Организирали сме нещо като борса - от едната  страна са фирмите, от другата - студентите. Компаниите могат сами да изберат своя кандидат", обясни той.

За да се справят с програмирането обаче, най-важно е студентите да притежават логическо мислене. Статистиката показва, че около 20-30% от хората, които започват да изучават програмиране, завършват, а останалите просто не успяват да се справят.

"Преди десет години на никой не му беше хрумвало, че от телефона ще може да се чете имейл. Вече навсякъде се използват електронни устройства. Ще дойде време, когато дори да си лекар, ще трябва да разбираш от програмиране", заяви преподавателят.

"Учене през целия живот. Не знам дали има друга професия, в която трябва да се чете толкова много, както при програмирането", отбелязва Светлин Наков.

Причината е, че тенденциите непрекъснато се променят. Ако един човек три години не работи, едва ли ще може да започне да работи като програмист отново, твърдят експертите в сектора. Затова търсената и високоплатена работа може да се определи по-скоро като "мъжка професия".

Разликата, според Наков, е в самия начин на мислене. Освен това програмирането изисква малка доза вманиачаване, а малко жени стоят пред екрана 14 часа. От тази любов към компютъра идва и митът за асоциалната натура на програмистите. Наблюденията на Наков са, че само една малка част от тях остават да живее в компютърния свят.

Друг примамлив към професията на програмиста аспект е, че вероятността шефът ти да разбира по-малко от теб, е много голяма. Но в своя микросвят програмистът рядко си позволява да "извива ръце". Работата му просто го ентусиазира, понеже е свързана с много мисловна дейност, и го увлича докато не завърши задачата докрай. Сплотеността на програмистите идва и от факта, че при тях всеки ден се налага да се учат нови неща, а най-логичният начин е - от колега. Културата на споделяне на знания е много силна.

Светът на софтуерните програмисти е напълно независим и от политически влияния, допълва БТА.

"Много често ние работим с чужди държави и  вътрешните процеси не ни се отразяват", посочва Наков.

Най-хубавото от света на най-търсената и високоплатена професия, е свободата - ако някой го притиска, програмистът може веднага да се оттегли, да отиде в друга фирма, град или държава и пак ще живее добре.